Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Пост-апокалипсис » Лебедова песен [bg]
Лебедова песен [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Лебедова песен [bg]

Электронная книга - «Лебедова песен [bg]». Краткое содержание книги:

От автора на „Момчешки живот“ и „Границата“ Бестселър на „Ню Йорк Таймс“ Робърт Маккамън (р. 1952) е американски автор на бестселъри. Пише хоръри, трилъри, научна фантастика, фентъзи и исторически романи, а много от произведенията му са отличени с престижни награди като „Брам Стокър“, „Локус“ и Световната награда за фентъзи. Земята е опустошена от ядрена война между САЩ и Русия. Слънцето се е превърнало в бледо петно върху вечно покрития с облаци хоризонт. Няма ток, растителността е изчезнала, водата е отровна, а от небето вали сняг, примесен с пепел и сажди. Цялата планета бавно, но неумолимо замръзва в обятията на ядрената зима. Сред руините на някогашната цивилизация вилнеят зловещи болести, мутирали животни и армии от мародери, а онези, които са съумели да запазят човешкото в себе си, са принудени да се крият в убежищата си или постоянно да бягат. Но в този загиващ свят броди и нещо по-страшно от студа, по-смъртоносно от радиацията и по-лошо от анархията. То е древно и могъщо, има много лица и жадува да подчини всички оцелели, а после да танцува на гробовете им. И единственият, който може да го спре, е едно дете с необикновена дарба. Но дали силите му ще бъдат достатъчни, за да спаси човечеството? „Лебедова песен“ е епичен постапокалиптичен роман в духа на „Сблъсък“ на Стивън Кинг. Романът е отличен с „Брам Стокър“ и номиниран за Световната награда за фентъзи, а през 2018 г. зрителите на PBS (Обществената телевизионна мрежа на САЩ) го определят като една от 100-те най-любими книги на американците.
„Шеметно пътешествие в царството на ужаса“. Дийн Кунц
„Смразяващо видение за бъдещето, което ще ви накара да четете трескаво чак до шокиращия финал“. Джон Сол
„Завладяваща история с епични пропорции“. Пъблишърс Уийкли
1 ... 360 361 362 363 364 365 366 367 368 ... 378
Перейти на страницу:

Старецът въведе две букви в клавиатурата: Не.

— Процедура по прекратяване отказана. Ноктите се подготвят за изстрелване, сър. — Гласът беше студен като спомена за лимонада в горещ августовски следобед. — Ноктите ще прихванат целите след тринадесет минути и четиридесет и осем секунди. — Компютърният глас замлъкна.

— Какво стана? — попита наистина заинтригуван Приятел. — Какво направи?

— След тринадесет минути и четиридесет и осем секунди — отвърна президентът — два сателита ще навлязат в атмосферата над Северния полюс и Антарктида. Тези сателити представляват платформи за ядрени ракети. Всеки от тях ще изстреля тридесет 25-мегатонни бойни глави в ледените шапки. — Старецът погледна Суон и бързо извърна поглед, защото красотата ѝ го натъжаваше. — Взривовете ще изместят земята от оста ѝ и ще стопят ледовете. Светът ще бъде пречистен, не разбирате ли? Всичкото зло ще бъде заличено от „Небесните нокти“… и някой ден нещата ще започнат отначало и ще бъдат добри, както някога са били. — Лицето му се набръчка от болка. — Ние изгубихме… и трябва да започнем отначало.

— Ах… машина на Страшния съд значи — прошепна Приятел и на лицето му се появи широка усмивка. Тя прерасна в смях и очите му заблестяха със зъл блясък. — Машина на Страшния съд! — изкрещя той. — О, да! Светът трябва да бъде пречистен! Всичкото Зло трябва да бъде заличено! Като нея! — Чудовището посочи Суон с пръст.

— Малкото останало Добро трябва да умре със Злото — отвърна президентът. — Налага се да умре, за да може светът да се прероди.

— Не… не… — изграчи Маклин и стисна нараненото си гърло.

Приятел се засмя и се обърна към Сестрата, макар всъщност да говореше на Суон.

— Казах ти! — изрева той. — Казах ти, че ще накарам човешка ръка да го направи!

Хладният женски глас съобщи:

— Тринадесет минути до детонацията.

93

Джош и Робин намериха мъртвия войник до счупената порта и гигантът клекна до трупа. Младежът чу съскащ и цвъртящ звук, но не можеше да разбере откъде идва. Протегна ръка, за да докосне оградата от телена мрежа.

— Не! — изкрещя му Джош… и пръстите на Робин спряха на сантиметър от нея. — Виж това. — Гигантът отвори дясната ръка на мъртвеца и младежът видя изгорената му във формата на мрежа длан.

Минаха през изкъртената порта, докато прекъснатите връзки на телената ограда съскаха като гнездо на пепелянки. Дъждът се беше усилил още повече и сивите капки удряха безжалостно мъртвите дървета от двете страни на пътя. Джош и Робин бяха подгизнали и трепереха, а разкаляната земя постоянно се опитваше да ги улови в капаните си или да ги подхлъзне върху заледените места. Движеха се възможно най-бързо, защото и двамата знаеха, че Суон и Сестрата са някъде пред тях, оставени на милостта на мъжа с аленото око. Имаха чувството, че времето бърза да ги отведе към сетния час.

Завиха зад един завой и Джош спря. Робин го чу да казва „Проклятие!“

Трима войници се спускаха по пътя и вървяха право към тях. Двама от тях ги видяха и се спряха на по-малко от десет метра разстояние. Третият продължи още няколко крачки, докато също не спря и не зяпна глуповато двете фигури, изпречили се на пътя му.

Минаха четири секунди, в които Джош си помисли, че той и останалите са се превърнали в статуи с оловни кости. Не можеше да измисли какво да прави… и след малко вече не му се налагаше да мисли.

Подобно на две групи стрелци, излезли следобед на улицата, откриха стрелба едни срещу други, без да се прицелват и следващите няколко секунди се превърнаха в петно от действие, изтощителна паника, проблясъци от изстрели и летящи към целите си куршуми.

* * *

— Десет минути до детонацията — съобщи гласът и на Сестрата ѝ хрумна, че жената, която беше направила този запис, вероятно беше отдавна мъртва.

— Спри го — каза Суон на белязания старец, който някога беше президентът на Съединените щати. — Моля те. — На лицето ѝ беше изписано спокойствие, но слепоочието ѝ туптеше бързо. — Грешиш. Злото не е спечелило.

Старецът беше седнал на пода с кръстосани под него крака и затворени очи. Полковник Маклин беше прав и удряше леко по стоманената врата, а Роланд Кронингер вървеше сред компютрите, говореше си под носа, че е Кралския рицар, и нежно прокарваше пръсти по мейнфреймите.

— Злото няма да победи, освен ако не му позволиш — каза тихичко Суон. — Хората все още имат шанс. Те могат да възстановят отново нещата. Могат да се научат да живеят с онова, което имат. Ако позволиш това да се случи… то тогава Злото наистина ще победи.

1 ... 360 361 362 363 364 365 366 367 368 ... 378
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)