Лебедова песен [bg]

— Дайте ми… пистолета си… сър! — каза той.

Маклин извади оръжието от кобура си и го хвърли на земята. След това стана от седалката и слезе от джипа… но съвсем спокойно, без да бърза.

— Да вървим, дечица — нареди Приятел. Направи знак на Суон и Сестрата с автомата и всички последваха „Бог“ до сградата с ламаринен покрив.

Като влязоха вътре, веднага стана ясно, че постройката не е нищо повече от огромен навес, който да пази входа към въгледобивната мина в Уоруик Маунтин. Подът беше от отъпкана пръст, а няколкото голи крушки, които висяха от тавана, хвърляха мръсна жълта светлина. Наоколо имаше вързопи с кабели и жици, както и стари стоманени релси, купчини загниващ дървен материал и други неща, които предполагаха, че някога въгледобивният бизнес беше процъфтявал в Уоруик Маунтин. Едно стоманено стълбище се издигаше към поредица от метални пътеки, а в другия край на сградата, където тя се опираше в Уоруик Маунтин, се виждаше тъмният правоъгълник на входа на мината.

„Бог“ ги поведе нагоре по стълбата и по една от металните пътеки към мината. Няколко крушки хвърляха слаба жълта светлина в тунела, който се накланяше надолу под стръмен ъгъл. Върху релсите в мината имаше огромна метална вагонетка, висока около метър и осемдесет и широка метър и двадесет. Колелата ѝ бяха като на влаков вагон. Вътре имаше тапицирани пейки и колани, с които да бъдат обезопасени пътниците. „Бог“ отвори задната врата на вагонетката и ги изчака да се качат.

— Няма да вляза в това проклето нещо! — сопна се Сестрата. — Къде ни водиш?

— Долу. — „Бог“ посочи тунела и на жълтата светлина нещо метално проблесна в ръкава на синята му риза на квадрати. Сестрата забеляза, че старецът носи копчета за ръкавели. Той погледна Приятел. — Нали точно там искаш да отидеш?

— Какво има долу? — попита Роланд, чиято надменност и нахаканост бяха изчезнали.

— Източникът на електричество, който търсиш. Както и други неща, които може да са ти интересни. Искаш ли да дойдеш, или не?

— Ти си първи — отвърна Приятел.

— Супер. — „Бог“ се обърна към каменната стена, където имаше панел с два бутона на него — единият беше червен, а другият зелен. Той натисна зеления и в мината се разнесе звук от работещи механизми. Качи се във вагонетката, седна на една от пейките и си закопча колана. — Качвайте се на борда! — каза весело „Бог“. — Тръгваме след десет секунди.

Приятел се качи последен. Той се сви в задната част на вагонетката с извърнато от Суон лице. Машинарията ставаше все по-шумна, докато не се чуха четири изщраквания и спирачките не освободиха колелата. Вагонетката се заспуска надолу по релсите. Скоростта ѝ беше ограничавана от изпънат стоманен кабел зад нея.