Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
— Напълно — усмихна се Карла и му подаде парите. — У нас имам свободна стена и
тъкмо се мъчех да измисля какво да окача там. Ако твоите хора могат да го свалят
внимателно и да го монтират още днес в хотел „Амритсар", много ще съм ти задължена.
— Готово! — Ахмед даде знак на онези с чуковете да отстъпят. — Нека да ви изпратя.
На улицата бръснарят се огледа на двете страни да се увери, че няма кой да го чуе, и се
приведе към нас.
— Ще продължа да бръсна и подстригвам по домовете — прошушна ни той. — Само за
свои хора, разбира се, и строго секретно! Да не си помислят хората, че не влагам сърце и
душа в новия „Дом на стила".
— Ей това е добра новина! — възкликнах.
— Значи ако съберем у нас компания от зевзеци с несдържан език, с удоволствие ще
дойдеш да възродиш стария „Дом на стила на Ахмед"?
— Огледалото вече е ваше — усмихна се той. — В „Новия дом на стила" ожесточените
спорове ще ми липсват.
— Договорихме се! — Карла му стисна ръката.
Ахмед ме погледна, намръщи се и ми оправи яката на тила.
— Лин, ти кога ще си купиш яке с ръкави?
— Като почнеш да ги продаваш в „Новия дом на стила" — казах. — Аллах хафиз.
— Салам, салам — разсмя се той.
Потеглихме с мотора и Карла ми каза, че огледалото било вторият подарък за рождения
ми ден, с което ми напомни отново, че имам рожден ден, който бях щастливо забравил.
— Моля те, не казвай на никого! — подвикнах през рамо.
— Знам! — извика тя в отговор. — Обичаш да празнуваш чуждите рождени дни и да
забравяш своя. Няма да издам тайната ти!
— Карла, обичам те. Тъкмо преди малко си го помислих. Благодаря и за огледалото.
Уцели десятката.
— Аз винаги уцелвам десятката.
Имахме повече време един за друг — да се возим с мотора, да сядаме на чашка и да се
храним заедно, защото продадох чейнчаджийския си бизнес на Джагат срещу двайсет и петте
процента, които вече ми бе заделил. Той се справяше по-добре от мен с рекета и печелеше от
чейнчаджиите дюкянджии повече пари, уважение и дисциплина. Това, че около година преди
да поеме гешефта бе отрязал малкият пръст на един, който бе крал от него, прибавяше
допълнителна нотка в шамарите му.
Престанах да ходя при леля Лунен сърп на рибния пазар, защото Карла я нае.
— Искаш да ти водя счетоводството? — удиви се леля Лунен сърп.
— Че кой по-добре от теб знае да пази парите на другите, лельо Лунен сърп? — попита
Карла, взряна в островърхите краища на лунния сърп.
— Така си е — отвърна леля Лунен сърп замислено. — Но да не ми се отвори пък много
работа…
— Няма да е чак толкова много — отвърна Карла, — не водим двойно счетоводство.
— Свикнала съм с редовните си клиенти. — Леля Лунен сърп се наклони напред и с
ханша си направи орбитално движение около лунния сърп.
— Какво ще правиш зад затворената врата, си е твоя работа — отвърна Карла. — Но
когато работим, заниманията ти са наша работа. Ако те интересува, имам един приятел, Рандъл се казва, с лимузина. Почти непрекъснато е паркирана под хотела.
— Лимузина — рече замислено леля Лунен сърп.
— Със затъмнени стъкла и матрак вместо задна седалка.
— Ще си помисля — отвърна леля Лунен сърп и без никакво усилие си вдигна единия
крак зад врата.
Няколко дни по-късно тя се настани в офис апартамента под нашия в хотел „Амритсар", където Карла беше наела целия етаж.
Офисът на леля Лунен сърп се намираше в съседство с още два, вече пребоядисани и
обзаведени. На вратата на единия висеше табела Синия хиджаб, брачни консултации.
Мюсюлманската комунистка или комунистическата мюсюлманка се беше събрала с Мехму
по-рано от очакваното и се обадила на Карла да пита дали предложението й още е в сила.
— Няма я още — казах, когато монтираха месинговата табелка на вратата.
— Ще дойде, иншаллах — усмихна се Карла.
— А третият офис за какво е?
— За изненади — измърка тя. — Представа си нямаш какви изненади съм ти
подготвила, Шантарам.
— Искаш ли да ме изненадаш с вечеря? Умирам от глад. Вечеряхме в градината пред
едно бистро в „Колаба Бек Бей", когато чухме на улицата да се вика на няколко крачки от нас.
Кола беше спряла до вървящ мъж по улицата. Мъжете вътре му крещяха, че им дължал
пари. От колата слязоха двама души.