Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Както вече споменахме, мисис Плорниш не беше силна във философията, та се разплака. И още нещо, понеже не беше силна във философията, мисис Плорниш говореше разбираемо. И дали поради разнеженото й състояние или от женска интуиция, или поради женската способност да свързва бързо мислите си, или обратно, от женска неспособност да свърже мислите си, но стана така, че като скачаха от една на друга, мислите на мисис Плорниш постепенно стигнаха точно до предмета на Артъровите размисли.
— Едва ли ще повярвате, мистър Кленъм — каза мисис Плорниш, — колко много татко говори за вас. Много зле му се отрази. А пък гласът му след това нещастие съвсем се загуби. Знаете какъв певец е татко, но ако щете, вярвайте, сега не може да изпее и една нотка на децата, докато закусват.
Като казваше това, мисис Плорниш не преставаше да клати глава, да си бърше очите и да разглежда стаята, спомняйки си миналото.
— А пък мистър Баптист — продължи мисис Плорниш, — какво ще прави той, като се научи, нито мога да си помисля, нито да си представя. Той отдавна щеше да дойде, бъдете уверен, ако да не отсъствуваше по ваша поверителна работа. С какво упорство само следи тази работа, просто отдих не знае — ей богу, — та му рекох: „Трябва учуди падрона“ — завърши по италиански мисис Плорниш.
Макар и да не беше самомнителна, мисис Плорниш смяташе, че е сглобила това тосканско изречение особено изящно. А пък мистър Плорниш не можа да скрие възторга си от нейните лингвистични способности.
— Но мисълта ми е, мистър Кленъм — продължи добрата женица, — че дори в нещастието все има нещо, за което да сме благодарни на бога, както, сигурна съм, и вие ще признаете. Понеже сме в тази стая, не е мъчно да се досетим какво е това нещо в сегашния случай. Наистина трябва да сме благодарни, че мис Дорит не е тук и не знае нищо.
Артър си помисли, че тя го изненада някак особено.
— Наистина — повтори мисис Плорниш, — нека благодарим на бога, че мис Дорит е далече оттук. Дано не чуе за това. Че ако беше тук, сър, да ви види — мисис Плорниш пак повтори, — да види вас така нещастен и злочест, сигурно любещото й сърце не би могло да издържи. Не мога да си представя нещо по-тежко за мис Дорит от това.
Този път в погледа на мисис Плорниш наред с приятелските чувства положително трепна и предизвикателство.
— Да! — каза тя. — И това показва колко е наблюдателен татко въпреки възрастта си, като ми каза днес следобед — нека Щастливият котидж ми е свидетел, че нито си измислям, нито преувеличавам. „Мери — казва, — трябва да се радваме, че мис Дорит не е тук да види това.“ Буквално с тези думи: „Много да се радваме, Мери, че мис Дорит не е тук да види това.“ А пък аз му казвам: „Татко — казвам, — прав си!“ Ето какво си проговорихме с татко — заключи мисис Плорниш като някой много точен свидетел, — тези думи си разменихме и нищо повече.
Мистър Плорниш, който беше по-лаконичен по природа, се възползува от паузата да намекне, че е вече време да оставят мистър Кленъм насаме. „Че нали знаеш, моето момиче — важно рече той, — аз разбирам от тези работи!“ — и после повтори няколко пъти това ценно изказване, като че ли съдържаше някаква велика, морална тайна. Най-после достойната двойка си отиде под ръка.
Малката Дорит, малката Дорит! Всички повтарят името й. Все малката Дорит!
За щастие и да е било някога така, сега вече бе свършено и по-добре, че беше. Да приемем, че го бе обичала и той бе разбрал и си бе позволил да я обикне, къде щеше да я изведе? Пак до това злочесто място! Нека се утешава с мисълта, че тя е свършила с това завинаги, че скоро ще се омъжи (смътни слухове за плановете на баща й в тази насока бяха стигнали до Двора на кървящото сърце заедно с новината за сватбата на сестра й) и че портите на Маршалси се бяха затворили завинаги за тези объркани възможности от онова време.