Трескав блян [bg]

- Не - отвърна Валери. - Не. Просто ни трябва малко почивка. Моля те, Дамон. Ако останем всички, ще ни разкрият, ще ни намерят и убият. Нека вървим.

- Толкова си красива, Валери. Изящна.

- Моля те - каза тя трепереща. - Нека вървим. Само почивка.

- Бедната малка Валери - каза Жулиж. - Няма почивка. Където и да отидеш, жаждата ще те преследва. Никъде няма да ходиш

- Моля те - повтори тя едва чуто, - мой кръвнико.

Дамон Жулиж присви леко очи и усмивката му изчезна.

- Ако толкова много искаш да си вървиш, може би трябва да ти позволя - Валери и Жан се вгледаха в него с надежда. - Може би трябва да ви отпратя. И двамата. Но не заедно. Толкова си красива, Валери. Заслужаваш много повече от Жан. Какво мислищ Били?

- Отпратете ги, господин Жулиж - каза Типтън със самодоволна усмивка. - Не ви трябват, имате мен. Пуснете ги и нека видят колко ще им хареса.

- Интересно - каза Дамон Жулиж. - Ще си помисля. Сега ме оставете сам. Били, продай конете и говори с Невил за земята.

- Без обяд? - попита Киселия Били с облекчение.

- Без - отвърна Жулиж.

Типтън стигна последен до вратата. Зад него господарят изгаси свещта и мракът отново се възцари в стаята. С колебание Киселия Били застана на прага и се обърна.

- Господин Жулиж - каза той. - Обещахте ми... Изминаха години. Кога?

- Когато вече не се нуждая от теб, Били. През деня ти си очите ми. Вършиш онова, което аз не мога. Как да се лиша от теб точно сега? Не се притеснявай. Няма да продължи дълго. Времето ще бъде без значение, когато станеш един от нас. Годините и дните са едно и също, ако разполагаш с вечен живот.

Обещанието изпълни Киселия Били с решителност и той се зае с работата си.

Нощта беше изпълнена с блянове. В сънищата си той беше мрачен и елегантен като самия Жулиж, галантен, но и кръвожаден. Във вечната нощ той скиташе из улиците на Ню Орлиънс под пълната бледа луна. Хората го гледаха от прозорците си или от малките балкони с железни перила. Чувстваше погледите им върху себе си - мъжките, изпълнени със страх, женските - привлечени от тъмната му мощ. Дебнеше ги в мрака, носеше се безшумно по павираните тротоари, чуваше стъпките им, изпълнени с ужас, и тежкото им дишане. Под пламъка на една люлееща се маслена лампа той хвана красиво младо конте и разкъса гърлото му през смях. Знойна креолска красавица го гледаше в далечината. Хукна след нея. Преследваше я по алеи и през градини. Накрая, в един двор, осветен от изкусно изкован железен факел, тя се извърна към него. Приличаше на Валери. Очите й бяха теменужени и изпълнени с плам. Той се приближи и изпъна шията й, преди да я обладае. Креолската кръв беше също толкова гореща и питателна, колкото креолската храна. Ногцга му принадлежеше, а с нея - и всички следващи нощи. Негова спътница бе алената жажда.

Отвори очи и се изтръгна от тия сънни блянове. Беше му горещо, чувстваше се като болен от треска. Чаршафите му бяха подгизнали от пот.