Конспирацията „Моцарт“ [bg]

17

Оксфордшър

Смениха две таксита и после няколко автобуса, докато Бен се убеди, че никой не ги следи. Бяха далеч от града, в някакво село на име Ейншъм, и слънцето клонеше към залез, когато се качиха на червения двуетажен автобус обратно за Оксфорд. На горния етаж нямаше никой и двамата седнаха най-отзад, за да наблюдават пътя зад тях.

— Какво ще правим сега? — попита тя.

— Мисля, че и на двама ни е ясно, Лай, че смъртта на Оливър не е била нещастен случай — каза Бен, като сложи ръката си върху нейната и я стисна леко, гледайки я в очите. — Съжалявам. Иска ми се да греша.

Тя се усмихна тъжно.

— Но какво е правил той там? Какво се е случило? Нали просто е събирал материали за книгата си!

Бен умислено заразтрива с длани слепоочията си.

— Съдебният лекар беше ли установил поне приблизително часа на смъртта?

— Умрял е в десет и четирийсет и пет вечерта — отвърна Лай. — Защо?

— Това ми се струва прекалено точно — отвърна Бен. — Никой не може с такава прецизност да установи момента на смъртта.

— Старият механичен часовник на татко — отвърна тя. — Оливър го носеше винаги на ръката си, за да му напомня за баща ни. Беше спрял… — Тя се запъна. Трудно й беше да го каже. — Беше спрял при… потапянето във водата. — Очите й се напълниха със сълзи и тя ги обърса с ръка.

— Трудно ли ти е да говориш за това?

— Нямам избор, нали?

— Ето как виждам аз нещата — каза Бен. — Оливър е станал неволен свидетел на нещо. Защо, къде и как, това не знаем. Знаем само, че е видял нещо, което прилича на ритуална екзекуция. Но и него също са го видели. Тръгнали са да го гонят, но не са го хванали веднага. Между престъплението, което е видял, и смъртта му има промеждутък от около час.

Лай кимна, но не каза нищо. Попи очите си с кърпичка.