Конспирацията „Моцарт“ [bg]

— Полицията.

— Ти ли им се обади?

— Не, те на мен.

— Същият, който ти звъня в Лангтън Хол?

Тя кимна.

— И какво искаше?

— Само ме попита как съм. Не се бой, не му казах нищо за станалото. Нито пък му споменах какво има тук. — Тя посочи лаптопа.

Бен изглеждаше угрижен.

— Колко време разговаряхте?

— Не сме говорили дълго. Две-три минути. Защо?

— Събери си нещата. Трябва да се махаме оттук. — Той извади диска от лаптопа, върна го в кутийката му и я пъхна в джоба си. Прибра компютъра в чантата му, наблъска класьора с документите за Моцарт в брезентовия си сак и с една кърпа от банята изтри внимателно всички повърхности, до които са бяха докосвали.

— Какво се е случило? Защо трябва да тръгваме толкова спешно?

— Дай ми телефона си.

Тя му го подаде. Бен го изключи и го мушна в джоба си.

— Ще трябва да го изхвърлим — каза той.

— Но той ми трябва! — възпротиви се тя. — Всичките ми телефонни номера са в него!

— Не можеш да го ползваш повече — каза той. — Ще ти обясня по-късно. — Поведе я припряно към рецепцията, където плати в брой под фалшиво име.

— Няма ли да ми кажеш какво става?! — попита Лай, докато той я теглеше за ръка към колата.

Бен седна зад волана и запали двигателя на зеления таскън. Широките ауспуси издадоха гърлен звук, задните колела вдигнаха дребни камъчета във въздуха. Големият хотелски паркинг имаше два входа със засадени в саксии кипариси от двете страни. Докато изкарваше колата през единия, той погледна в огледалото.

Зад тях през другия вход тъкмо влизаха два черни рейндж ровъра. Напълно еднакви, с частни номера, тъмни стъкла и запалени фарове. Заковаха пред главния вход на хотела, плътно един зад друг. Всички врати се отвориха едновременно. Бен преброи шестима мъже, които слязоха от колите. Изглеждаха делови и професионално целеустремени.

Нямаше време за губене. Той понечи да се измъкне тихо, но беше невъзможно с набиваща се на очи спортна кола като таскъна. Басовият рев на двигателя стигна до ушите им. Те обърнаха глави по посока на шума. Един от тях посочи с пръст. Спогледаха се и тръгнаха обратно към двата рейндж ровъра.

— Тази кола на твое име ли е регистрирана? — попита Бен.

— Да, разбира се. Още не си ми казал какво…

Бен пусна рядко съединителя; гумите се завъртяха, гърбовете им се залепиха за облегалките. Той даде газ и колата полетя напред.

Втори път. Не беше съвпадение. Той заобяснява на висок глас, надвиквайки се с грохота на двигателя:

— Използват сигнала на телефона ти, за да ни проследят, Лай. В състояние са да определят местонахождението ни с точност до няколко метра.

Тя го погледна ужасена.

— Но кои са те? Полицията?!

— Може и полицията да е. Или външен човек, но с яки връзки. Някой, който има достъп до подобна информация.