Конспирацията „Моцарт“ [bg]

— Тоя беше, нали?

— Какво?!

— Същият. Сега си спомням. Бен. Твоята стара любов. Мъжът, в когото си била лудо влюбена. За когото си искала да се омъжиш.

— Това беше преди петнайсет години, Крис.

Крис се изсмя горчиво.

— Досетих се, че нещо се мъти.

— Нищо не се мъти.

— А, така ли? Чух ви как си шепнете насаме в каютата като някакви хлапаци. — Той изсумтя презрително. — Ако знаех истинската цел на това пътуване, никога нямаше да се съглася. Сигурно ме смяташ за някакъв мекушав глупак. Старият Крис да ти осигурява безплатен транспорт до Франция с гаджето ти, та да си изкарате един хубав полов ден. Боиш се да не те надушат фотографите ли? Абе защо просто не взема да обърна яхтата назад!

— Нищо не си разбрал, Крис!

— Не мога да повярвам, че постъпваш така с мен. Не съм забравил, да знаеш! Още помня сълзливите ти историйки за мъжа, който разбил сърцето ти, та после ти били нужни години, за да се съвземеш. А сега отивате да се усамотите някъде заедно и очакваш от мен да ти помагам?! С какво съм заслужил това? Не аз на теб ти разбих сърцето. Ти разби моето! — Той забоде пръст в гърдите си. Лицето му бе станало мораво.

— Да, може би когато те хванах да чукаш оная празноглавка точно на рождения ми ден…

Крис завъртя очи нагоре.

— Едно незначително прегрешение… а колко пъти трябваше да ти се извинявам!

— Не бих го нарекла незначително прегрешение.

— А теб все те нямаше! Все беше по представления!

— Да, но тъкмо онази вечер си бях вкъщи — отвърна тя. Двамата се изгледаха враждебно. После тя въздъхна. — Моля те, Крис. Не искам да се караме. Това вече сме го говорили много пъти. И ти, и аз знаем, че нещата между нас не вървяха. Надявам се, че поне сме приятели, нали?

— Пенсионер… — промърмори ядовито Крис. — На колко години е тоя тип? Що за непрокопсаник трябва да си, за да се наричаш „пенсионер“ на тая възраст?! А откъде можеш да си сигурна, че не се лакоми за парите ти? — Той млъкна за момент, после пак се сети за нещо. — Ти ли му купи часовника?

— За бога, Крис, остави ме на мира! Изобщо не е това, което си мислиш.

— Така ли? А какво търсиш при мен?

— Има някои неща, които тъкмо сега не е време да ти обяснявам. Трябва да ми имаш доверие, разбираш ли? — Тя го погледна искрено. — Заклевам ти се, между двама ни с Бен няма нищо. Високо оценявам загрижеността ти и съм ти много благодарна за съдействието. Наистина. — Тя го прегърна и Крис я притисна силно към себе си.

— Липсваш ми, Лай — каза той, като я целуна по косата. — Много си мисля за теб, да знаеш! — После се отдръпна назад и се опита да я целуне по устата.

Тя го отблъсна.

Бен беше излязъл от каютата си и стоеше неподвижно в рамката на вратата.

Лай се откъсна рязко от Крис; няколко мига и тримата стояха замръзнали по местата си, като се гледаха втренчено.

— Извинете! — каза тихо Бен. — Не исках да ви преча. — После се обърна и тръгна по стълбата нагоре към палубата.