Конспирацията „Моцарт“ [bg]

— Е, добре дошли на борда на „Изолда“ — каза той с насилена любезност. — Ще ви покажа каютите ви. — Той натърти на множественото число, преди да ги поведе надолу по покритото стълбище към спалните помещения.

Отвътре яхтата беше изненадващо просторна и луксозно обзаведена.

— Дървените части са от черешово дърво — обясни гордо Крис, като нежно погали полираната ламперия, поглеждайки очаквателно към Бен. — Ръчна изработка! Яхтата е „Ойстер-61“, класик. С пълно обзавеждане. Всичко е автоматизирано. Доста километри съм навъртял с нея по океаните, както и Лай може да потвърди. Къде ли не сме ходили! Мадейра, Сейнт Лусия, Гренада… Помниш ли, Лай, онази виличка, която си наемахме на Мюстик? — попита през рамо той.

— Тъй ли се казваше онова място, където някаква маймуна те ухапа по задника, та трябваше да те откарат в болница? — отбеляза с равен тон Лай, докато ги следваше.

Крис се покашля нервно, а Бен едва сдържа усмивката си.

— Сигурно ще се чувстваш странно да спиш в помещенията за гости вместо в голямата каюта — подхвърли Крис на бившата си съпруга.

— Ще се оправя, не се бой — отвърна тя.

Крис въведе Бен в най-малката от трите каюти на „Изолда“.

— Можеш да си сложиш нещата ей там. — На светлината от лампите в каютата той огледа от глава до пети Бен с поохлузеното му кафяво кожено яке и стария брезентов сак, доста тежък на вид. Бен го повдигна и грижливо го намести върху багажния шкаф над койката си, при което ръкавът на якето му се дръпна нагоре и Крис забеляза скъпия водолазен часовник на китката му.

След двайсетина минути Мик беше готов да вдигне котва. Платната на „Изолда“ се издуха от вятъра, яхтата се откъсна от брега и се отправи в открито море.

Лай се чувстваше задължена да обърне малко внимание на Крис, затова остана при него да приготвят вечерята. Бен, на когото започваше да му писва от ревнивите погледи на бившия й съпруг, се възползва от случая да се оттегли в каютата. Свали сака от шкафа, седна на койката и отвори класьора с документите за Моцарт.

Бележките на Оливър едва се разчитаха. Известно време Бен се взира втренчено в остатъка от някаква странна фраза за някакъв си Орден на Р… Написаното не му говореше нищо и той захвърли ядосано хартийката на пода.

На друг лист Оливър беше нахвърлял цял поменик от исторически факти. Сред тях изпъкваше думата „АРНО“, написана с червено мастило и оградена в три кръгчета. До нея имаше дата — към края на декември, само две седмици преди смъртта му. Написаното отдолу беше толкова обгоряло, че Бен не можеше да го разчете.

А и тези орли… Оливър бе имал навик да си драска в полетата на страниците и там, където се бяха запазили цели, те бяха изпълнени с рисунки на птици, наподобяващи орли. Под една от тях с неговия почерк бе написано: