![Конспирацията „Моцарт“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/0/7/konspiraciyata-mocart-bg-download.jpg)
Конспирацията „Моцарт“ [bg]
- Автор: Мариани Скотт
- Серия: Бен Хоуп (bg) #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547691988
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Конспирацията „Моцарт“ [bg]». Краткое содержание книги:
Бен скочи и грабна сака, преди Лай да се бе вдигнала от земята. Джинсите й бяха скъсани на коляното. Рейндж ровърите ускоряваха сред гневен вой на клаксони едва на петдесетина метра зад тях.
Бен и Лай побягнаха отново. Отбиха встрани от Хай стрийт и се провряха през металните бариери, ограждащи пешеходната зона на стария град. Двата рейндж ровъра заковаха със свирещи гуми пред бариерите и шестимата мъже ги подгониха по тесните павирани улички.
Стиснал Лай за ръката, Бен притича покрай величествената сграда на Бодлианската библиотека и пое по Брод стрийт. Пред тях се издигаше знаменитият Шелдънски театър, където изнасяха концерти с класическа музика. Двамата преминаха покрай опашката за билети. Някаква жена разпозна Лай и лицето й засия. Тя сръга приятелката си и посочи с пръст:
— Виж, виж! Лай Луелин!
Тълпата мигом я обгради. Хората се усмихваха и искаха автографи, сякаш не виждаха зачервеното й от напрежение лице, уплашения поглед и разкъсаните джинси. Наизвадиха фотоапарати и мобилни телефони, проблеснаха светкавици.
Шестимата преследвачи се държаха на благоразумно разстояние, дишайки тежко и взирайки се напрегнато през тълпата. Когато иззад ъгъла се зададе полицейска кола с включени сини лампи, те се разпръснаха. Двама пресякоха улицата и се престориха, че гледат нещо във витрината на близката книжарница; други двама се заизкачваха бавно по стъпалата пред библиотеката. Последните двама останаха да си говорят край бордюра, докато полицейската кола премина бавно покрай тях, а седящите в нея полицаи оглеждаха мрачно улицата.
Бен хвана Лай за ръката; двамата се измъкнаха от тълпата и закрачиха след полицейската кола, която пълзеше с човешки ход по улицата. Хвърляйки поглед назад, те забелязаха, че шестимата се бяха прегрупирали и отново подтичваха след тях.
На ъгъла на Брод стрийт и Корнмаркет се блъскаха тълпи от пазаруващи, които приключваха с коледните си покупки. Бен забеляза свободно такси и ускори крачка. Той отвори вратата, бутна Лай на задната седалка и се качи след нея. Преди колата да се влее в автомобилния поток, той погледна през рамо към гневните лица на преследвачите им.
16
Виена
Маркус Кински се спря пред кабинета на шефа си, отвори вратата и нахлу вътре, без да почука. Извади найлоново пликче от джоба си и го плесна върху бюрото. Потъмнелите гилзи, които бе намерил на брега на езерото, изтракаха.
Ханс Шилер погледна пликчето, побутна го с пръст, вдигна глава към Кински и се намръщи.
— Какво значи това, Маркус?
Шефът изглеждаше притеснен. От вчера насам плешивината над челото му се бе уголемила сякаш с два пръста. Лицето му беше посивяло, кожата отпусната, очите му бяха хлътнали между сбръчканите клепачи. Кински знаеше, че човекът брои всяка минута до пенсионирането си.
— Искам случаят „Оливър Луелин“ да бъде върнат за доразследване — каза Кински. Той беше единственият детектив в екипа на Шилер, който не се обръщаше към него с „господин комисар“.
Шилер се подпря с лакти на бюрото и потри с пръсти основата на носа си.
— Аз пък си мислех, че тоя случай отдавна е приключен — каза уморено той. — Нямаш ли си друга работа?
— Има още какво да се разследва по него — отвърна Кински, без да откъсва очи от началника си.
— Какво имаш предвид?
Кински посочи пликчето.
— Деветмилиметрови гилзи.
— Виждам и без да ми обясняваш — каза Шилер. — Откъде ги взе, да не си премел пода на стрелбището?
— Намерих ги току-що при езерото. Там, където се е удавил Луелин.
Шилер свали очилата си и ги забърса със салфетка. После се наведе над бюрото и погледна в упор Кински.
— Какво се опитваш да ми кажеш? Нямаш нищо на ръка. Луелин се е удавил. Било е нещастен случай.
— Не мисля така.
— И какво, като си намерил гилзи?
— Не знам още. Знам само, че трябва да науча повече.