Всичко започна в книжарничката на Хюго [bg]

— Ами, тогава нямаше сайтове за запознанства — отговори Майк № 1.

— И просто ей така започна да си пишеш в някаква книга… — каза Майк № 2, все още с кутията с пирони в ръка.

— С мастилена писалка — добави Джон, който пък вече беше натрупал две купчини книги под счупения рафт, за да не ги държи повече.

— Какво те е прихванало с тази мастилена писалка? — попита Майк № 1.

— … и си се надявал, че някоя красива жена ще ти отговори — допълни Майк № 2.

— И си се представял с друго име — отново се включи Джон.

— Ами, това проработи — отвърна Майк № 1.

— Проработило е за Хенри — натърти Джон.

— Именно — каза Майк № 1.

Цяла седмица идваха мъже във „Водното конче“ и твърдяха, че са Хенри. Всички сякаш имаха едни и същи общи спомени за една дива романтична версия за себе си — след като някой им разбил сърцето, след развод или някое особено добро преживяване с ЛСД — когато са правели такива неща, като да започнат да си пишат в книга с жена, която никога не са виждали.

— 1961 година — каза Джон. — Над първата бележка пише 1961 г. Да не би също така и да си пътувал назад във времето през 70-те.

— Очевидно няма как да помня — отговори Майк № 1.

Продължиха да се разправят, така че поправката на рафта отне три пъти повече време, отколкото щеше да ми отнеме да го направя сама, а аз гледах раздела за самопомощ и се надявах за напътствие.

Това беше вторият ми пълен работен ден във „Водното конче“, но понеже бях прекарвала много време тук, имах чувството, че работя от по-дълго в книжарницата. „Водното конче“ обслужваше различни клиенти, които понякога бяха безкрайно ексцентрични, като герои на Дикенс. Госпожа Миранда например, колкото и широка, толкова висока, изпадна в дива радост, когато Хюго й намери готварската книга, която съпругът й постоянно изхвърляше с надеждата повече да не му се налага да яде същото руло „Стефани“. Имаше и една жена, която разхождаше мопса си в кенгуру, харесваше Джанет Еванович и Иън Макюън и беше започнала да чете Стайнбек по препоръка на Хюго. Имаше и един мъж, който сядаше на малкото ми столче в задната част на книжарницата и четеше купчини партитури все едно бяха романи. Ханк, друг редовен клиент, само миналата сряда купи „Как да спечелим на крабс“, „Културна история на мастурбацията“ и четири романа на Агата Кристи. И, разбира се, Глория, която идваше два пъти седмично с платнената си чанта — във вторниците идваше за мистерии, а в петък — за любовни романи. Винаги плащаше с монети, които държеше в найлонова торбичка. И да не забравя Тоалетната на ЦРУ, които все трябваше да си припомнят един на друг кои книги вече са прочели.