Корабът на страха
- Автор: Догерти Пол
- Серия: hugh corbett #15
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Еднорог“
- ISBN: 978-954-365-51-4
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Корабът на страха». Краткое содержание книги:
Години по-късно един от търговците, участвали в залавянето на пиратите, пристига в Кентърбъри. Носят се слухове, че той се е добрал до загадъчната карта. Сър Хю Корбет, доверен кралски служител, е изпратен да преговаря с търговеца Паулентс. Но преди да успее да се срещне с него, търговецът и цялото му семейство са открити обесени в имението, където са били настанени. По същото време заможен кентърбърийски търговец също става жертва на убийство. Трупът му е открит в заключена стая, а ключовете от стаята висят на колана на мъртвия.
Картата, донесена от Паулентс, не е открадната, но никой не е в състояние да я разчете. Защо тогава е трябвало да загинат Паулентс и близките му? Кой е убиецът, проникнал в старателно охраняваното имение? Как са били обесени жертвите, след като няма следи от насилие, а не личи и да са били упоени? Сър Хю Корбет трябва да навлезе отново в царството на мрака, за да открие корена на злото и да разобличи убиеца.
— Истината казах! — прекъсна го Беренгария, а гласът й се извиси до крясък. — Казах ти, сър Уолтър, че оставих господарката си за кратко. Тя тръгна из пазара за някои свои покупки, така направих и аз.
— За колко време? — попита Корбет. — Колко време не беше заедно с господарката си?
Беренгария страхливо загледа към лейди Аделиша, после закова поглед в масата.
— Часове? — попита Корбет.
Беренгария кимна, без да вдигне глава.
— Окървавените парчета плат — заяви сър Уолтър — са в платнена торба в моята стая тук. Ще бъдат представени в съда. Лейди Аделиша разпозна кърпите като свои. Не можа да обясни как се е появила кръвта по тях.
— Така — Корбет се изправи в стола си и погледна към прозореца със стъкла в оловни рамки. Все още беше ранен следобед, а вече се възцаряваше мрак. Огледа стаята. Въпреки изисканите гоблени и скъпи мебели, тук беше тъмно и присъствието на седналата в края на масата млада жена, чиято съдба висеше на косъм, сякаш правеше мястото още по-мрачно. Корбет прикри собственото си притеснение. Ако се съдеше по доказателствата, лейди Аделиша не казваше истината. Не можеше да обясни къде е била, нито какво е правила в онзи съдбовен следобед.
— Лейди Аделиша — усмихна се Корбет, — твърдиш, че си излязла от къщи около пладне, нали?
— Точно така.
— Преди да излезеш, карахте ли се със съпруга си? Беше ли му сърдита? Лейди Аделиша, един ден ще бъдеш поставена под клетва. Трябва да ми кажеш истината.
— Отидох в стаята му — лейди Аделиша замълча, примигна с очи и настойчиво загледа Корбет. — Избухна изключително грозна кавга.
— За какво?
— Както винаги, за пари! Исках да си купя някои неща. Той отказа.
— Крещя ли му?
— Че как да не му е крещяла — намеси се Лечлейд. — Гласът й се чуваше навсякъде из къщата. Питайте прислужницата й.
— После? — попита Корбет.
— Излязох от стаята на съпруга си.
— И той заключи ли я след теб?
— Заключи я.
— После какво направи?
— Отидох бързо в своята стая. Не исках да закъснея… — тя рязко спря.
— Да закъснееш ли? — намеси се Корбет. — За какво да закъснееш, лейди Аделиша?
— Трябваше вече да тръгвам — заплете се тя. — Взех кесията и плаща си. Беренгария ме чакаше в стаята си — малка стая до моята, и излязохме.
— А ти? — Корбет се обърна към Лечлейд, който се беше проснал сънливо на масата.
— Рекох ти — заломоти мъжът, — щом господарката на дома излезе, сър Рауф се заключи в работната си стая. Какво можех да сторя? Отидох и си купих кана ейл, изпих я и съм спал, докато не ме разбуди тропането по вратата, което би могло да вдигне и мъртвите от гроба.
— Трябва да посетим Суитмийд манър — заяви Корбет. — Вече е доста късно, но въпреки часа, искам да огледам къщата. Вие, Лечлейд и Беренгария, къде живеете сега?
— Отец Уорфелд — отвърна Беренгария — е добър човек. Подслони мен и Лечлейд в свещеническия дом. Каза, че може да останем там.
— Суитмийд и всичко, което принадлежи към него — намеси се Касълдийн — бяха запечатани и поставени под строга охрана. Не може да се влиза, докато случаят не бъде разрешен.
— Добре — Корбет се изправи в стола си. — Лейди Аделиша, питам те официално. В четвъртък следобед, празника на свети Амброзий, ти си отсъствала от къщи, според твоите собствени думи, поне четири-пет часа. Съществува голяма вероятност да си се върнала, убила съпруга си и отново да си напуснала къщата. Въпросът може да бъде изяснен веднага, ако можеш да докажеш точно къде си била.
Тишината в стаята стана потискаща. От улицата долитаха зловещи и глухи шумове. Леден полъх разлюля тъканите по стената. Пламъкът на свещта изведнъж се стопи. Лейди Аделиша седеше, прилепила длани към масата, с втренчен някъде над главата на Корбет поглед. Само веднъж погледът й се стрелна към прислужницата, а тя кимна едва доловимо.
— В този момент, сър Хю, не мога да отговоря на въпроса ти. Аз, Аделиша Деконте, вдовица на сър Рауф, търговец, лихвар, който имаше пръст в много, много дела като теб, сър Уолтър — тя хвърли пълен с ненавист поглед към Касълдийн, когото считаше за причина за всичките си сегашни неприятности. — Преди две години, през април, в навечерието на празника на свети Ерсонвалд, аз се омъжих за сър Рауф, разменихме брачни обети и животът ми се превърна в ад.