Корабът на страха
- Автор: Догерти Пол
- Серия: hugh corbett #15
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Еднорог“
- ISBN: 978-954-365-51-4
- Переводчик: Евелина Пенева
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Корабът на страха». Краткое содержание книги:
Години по-късно един от търговците, участвали в залавянето на пиратите, пристига в Кентърбъри. Носят се слухове, че той се е добрал до загадъчната карта. Сър Хю Корбет, доверен кралски служител, е изпратен да преговаря с търговеца Паулентс. Но преди да успее да се срещне с него, търговецът и цялото му семейство са открити обесени в имението, където са били настанени. По същото време заможен кентърбърийски търговец също става жертва на убийство. Трупът му е открит в заключена стая, а ключовете от стаята висят на колана на мъртвия.
Картата, донесена от Паулентс, не е открадната, но никой не е в състояние да я разчете. Защо тогава е трябвало да загинат Паулентс и близките му? Кой е убиецът, проникнал в старателно охраняваното имение? Как са били обесени жертвите, след като няма следи от насилие, а не личи и да са били упоени? Сър Хю Корбет трябва да навлезе отново в царството на мрака, за да открие корена на злото и да разобличи убиеца.
Корбет слушаше кресливия като ястреб мъж с половин ухо, докато чакаше улиците пред него да се поизпразнят. Най-после стигнаха до центъра на Кентърбъри, с големия кръст, извисяващ се над магазинчетата и сергиите. На най-горното стъпало на пиедестала един от братята августинци изричаше присъда на отлъчване срещу мъж, осмелил се да краде от църквата.
«Проклинам го с правата, дадени ми от съда в Рим, да бъде проклет, докато спи или е буден, върви или седи, изправен е или язди, лежи на земята и под земята, говори, плаче и пие, в гора, по вода, из поле или в град. Проклинам го в името на Отца, Сина и Светаго Духа. Проклинам го в името на ангелите, архангелите и всичките седем чина в рая. Проклинам го в името на патриарси, пророци и апостоли…» На по-ниското стъпало, без да обръща ни най-малко внимание на монаха-августинец, продавач на реликви сочеше към облицования с кожа сандък и твърдеше, че в него носи камъка, на който се проляла Христовата кръв, отломък от люлката Господня, някакъв кристален съд, в който се съдържали парчета от каменния скрижал, на който Бог написал Божите заповеди за Мойсей, части от пелените на младенеца Иисус и късчета от мантията на Аарон. Сбирщина яки чираци го бяха наобиколили и настояваха вълшебният сандък да бъде отворен и да се покажат чудесиите в него. Продавачът на реликви отказа и избухна свада. Управителите и стражите на пазара имаха работа около позорните стълбове, където приковаваха измамници, гуляйджии, пияници и размирници, нарушаващи кралския мир и правилата на пазара. Невъобразима врява проглушаваше ушите. Корбет вдигна поглед към внушителната Кентърбърийска катедрала, извисяваща се над него на фона на притъмнялото небе. Изруга тихо, а яздещият до него Ранулф се приведе напред.
— Какво има, господарю?
— Все още не съм изпълнил задачата, която кралят ми възложи — измърмори Корбет, врявата на пазара почти заглуши думите му. — Може би утре.
Накрая се наложи да слязат от конете си и да ги поведат за юздите. Земята под краката им беше мека и хлъзгава, отпадъците и калта се смесваха с боклуците, изхвърляни от кръчмите и сергиите. Някакъв циганин си проправяше път и буташе ръчна количка с малка мечка, привързана с верига за нея. Корбет лениво се запита накъде ли се е запътил, но креслив аптекар го задърпа за ръкава и се зае да го убеждава, че има лек от пречистено сребро, който цери всички болести. Корбет го избута, защото съгледа знака на един златар. Нареди на Ранулф да държи конете и тръгна към златаря. Искаше малко да се откъсне от шумотевицата, а имаше и намерение да купи нещо хубаво за лейди Мейв.
Търговецът зад тезгяха начаса прецени Корбет и го поведе към задното помещение на магазина си, където свали обкован с желязо сандък, заключен с три ключалки. Отвори го и показа на Корбет наниз от диаманти, перли, изумруди и сапфири, които наричаше със забавни имена като «Добродушния», «Трапчинката», «Ечемиченото зърно», «Хурката», «Облакът», «Пъдпъдъкът», «Кестенът», «Рубиненият крал». Корбет ги разгледа един по един, обеща на мъжа да се върне и напусна магазина.
Щом стигна при Ранулф, Корбет взе юздите на коня си и продължиха пътя. Ранулф разбра, че всеки опит за разговор ще е напразен, а сам гореше от желание да разгледа забележителностите на града, да улови някой палав поглед или да спечели усмивката на някоя хубавелка. Най-после се измъкнаха от главната търговска част. Камбаните на града забиха предупредително — знак, че пазарите трябва да затварят и всички добри граждани да се прибират по домовете си. Отминаха църквите «Сейнт Мери Магдалин» и «Сейнт Майкъл», завиха вляво, поеха по същия път, по който бяха влезли в града, покрай старата градска стена през Куенингейт и излязоха извън градските стени. Още щом възседнаха конете, Ранулф насочи своя близо до Корбет, за да го разпита за случилото се в кметството, но не получи задоволителен отговор.