![Звездните рейнджъри [Starship Troopers] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/1/0/0/4/zvezdnite-rejndzhri-starship-troopers-download.jpg)
Звездните рейнджъри [Starship Troopers]
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Офир
- Переводчик: Стефан Кулев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Звездните рейнджъри [Starship Troopers]». Краткое содержание книги:
— Вие… сте посегнали на… вашия… ротен командир?
— Е, да… Но той ме удари първи. Отзад, когато не го очаквах. Не приемам безнаказано това от някого. Фраснах го и тогава той отново ме удари и после…
— Тишина!
— Аз искам да напусна това въшливо поделение — измърмори под носа си Хендрик.
— Мисля, че сега вече можем да разрешим проблема — каза с леден глас Франкел. — И то бързо.
— Просто ми дайте лист хартия за заявление, аз напускам.
— Един момент. Сержант Зим?
— Да, сър.
Зим дълго време не беше произнесъл нито дума, само очите му се движеха напред и настрани. Беше неподвижен като статуя, нищо у него не потрепваше, освен обтегнатите скули на страните му. Сега аз го разгледах и се уверих, че подутината под окото му наистина беше последица от тупаник — прелестно — Хендрик трябва да го е изцентрил доста здраво. Но той не бе съобщил за това и капитан Френкел не беше го попитал — вероятно беше предположил, че Зим се е блъснал някъде поради недоглеждане и ако се наложеше щеше да обясни това по-късно.
— Запозната ли е ротата с необходимите клаузи от закона за службата, както е разпоредено?
— Да, сър. Разпространени са и са заведени в дневника.
— Зная това. Просто попитах за протокола.
Всяка неделя преди църковната служба ни строяваха и ни четяха дисциплинарните статии от Уставите и Правилниците на Въоръжените сили. Те бяха провесени и на таблото за бюлетини от външната страна на щабната палатка. Никой не се замисляше върху тях, макар че ги разясняваха след строевата подготовка, Можеше да си стоиш мирно и да проспиш обяснението. Единственото, на което обръщахме внимание, бяха така наречените „тридесет и един начина да допреш лицето си до земята“. В крайна сметка, инструкторите смятат, че чрез тях ти попиваш всички правила, които трябва да знаеш, през кожата си. „Лицевите опори“ бяха една износена шега. Други гаври бяха „иди донеси маслото за вечерната проверка“, „тичай бързо за брадатия пробой“ и тям подобни… Имаше тридесет и едно основни задължения, но от време на време някой от ефрейторите неофициално се хвалеше, че е открил тридесет и второто — винаги нещо нелепо и обикновено мръснишко.
— Да удариш по-старши офицер!
Изведнъж случилото се престана да ми изглежда забавно. Да цапардосаш Зим? Нима ще обесят човек за това? Всеки в ротата беше замахвал срещу сержант Зим поне веднъж и някой от нас дори го бяха поваляли… когато ни обучаваше в ръкопашен бой. Понякога ни вземаше, след като другите инструктори бяха свършили с нас и започвахме да се чувстваме дръзки и доста добре при това — тогава той ни шлифоваше. Нещо повече, веднъж аз видях как Шуюми го удари така, че той изгуби съзнание. Бронски хвърли вода върху него, Зим се изправи, намръщи се, потри ръце — и хвърли Шуюми право към хоризонта.
Капитан Франкел се огледа и приближи до мен.
— Вие. Свържете се с главната квартира на полка.
Затичах се към апаратурата. Отстъпих назад, когато на екрана се появи нечие лице.
— Адютант — каза лицето. Франкел веднага откликна:
— Командирът на втори батальон приветства командира на полка. Моля и изисквам офицер да поеме мястото на съдия.
— Кога имате нужда от него, Ян? — попита лицето.
— Колкото е възможно по-бързо.
— Прието. Сигурен съм, че Джейк е в Главната квартира. Статия и име?
Капитан Франкел назова идентификацията на Хендрик и посочи един номер на статия. Лицето на екрана подсвирна мрачно с уста.
— Незабавно, Ян. Ако не мога да открия Джейк, аз самият ще дойда — веднага щом съобщя на Стареца.
Капитан Франкел се обърна към Зим.
— Този ескорт — те свидетели ли са?
— Да, сър.
— Неговият отдельонен командир видя ли случилото се?
Зим малко се поколеба.
— Мисля, че да, сър.
— Намерете го. Имаше ли някой друг наоколо в енергиен костюм?
— Да, сър.
Зим използва телефона, а междувременно Франкел запита Хендрик:
— Кои свидетели желаеш да призовеш в своя защита?
— А? Нямам нужда от никакви свидетели, той знае какво направи! Просто ми дайте лист хартия — аз се махам от тук!
— Всяко нещо с времето си.
И това време ще настъпи много скоро, помислих си аз. След по-малко от пет минути пристигна сержант Джоунс, в пълна униформа, заедно с ефрейтор Махмуд. Той остави Махмуд и напусна точно когато лейтенант Спайкс влизаше вътре.
— Добър ден, капитане. Тези тук обвиняеми и свидетели ли са? — попита Спайкс.
— Пълен комплект. Можеш да се заемеш със случая, Джейк.
— Има ли протоколчик?
— Да.
— Много добре. Хендрик, крачка напред.