Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
— Това би било добра аргументация, милейди — отбеляза най-сетне старецът.
— Тогава да прегледаме договора, сключен преди женитбата, и да се молим спорните земи да са изрично упоменати в него.
Тя отиде до обкования в желязо сандък, поставен до най-отдалечената стена, и коленичи, за да го отвори.
Хю се бе облегнал небрежно на перваза на зиданата камина в малкото работно помещение на управителя зад големия склад.
— Благодаря ви, че ми отделихте от ценното си време, мастър Кроудър.
— Милейди каза, че трябва да ви помагаме, милорд — отвърна сковано Кроудър, който се местеше неспокойно на мястото си и хвърляше бързи погледи към часовника.
— Няма да ви държа дълго — опита се да го успокои Хю. — За момента имам само един въпрос: Къде бяхте, когато лорд Малори падна от прозореца?
Кроудър смръщи чело. Въпросът изглеждаше безобиден.
— Бях в тази стая с мистрес Тили.
— Мистрес Тили е била с вас? — попита тихо Хю.
— Ами да. Говорехме за вечерята. Бяха дошли гости, лорд Стивън пи много и… — Лицето му потъмня и той изпъна рамене. — За мъртвите — само добро.
— Правилно. Макар че тук се говори друго. Открито се твърди, че съпругът на лейди Гуинивър не се е отнасял към нея с подобаващото уважение и деликатност.
— Така е. — На изпъкналите скули на Кроудър избиха червени петна. — Тя е светица. Понасяше участта си с ангелска кротост. Познавам господарката си от най-ранното й детство. Когато осиротя след смъртта на лорд и лейди Ашбърн, настойник й стана чичо й лорд Реглан и тя отиде да живее при него. Заедно с Грийни и мистрес Тили отидохме с нея. Ние бяхме нейното домакинство в замъка на лорд Реглан, а когато мистър Хауърд й стана възпитател, и той се присъедини към нас. Имахме самостоятелно крило от къщата. Овдовелият лорд Реглан не се месеше във възпитанието й и я посещаваше най-много два пъти в годината, на рождения й ден и за Коледа. Когато омъжиха лейди Гуинивър за лорд Роджър, ние отидохме с нея.
— Разбирам. — Хю кимна и се отдръпна от камината. Кроудър беше обрисувал картина на тъжно детство. Нищо чудно, че умното момиче беше потърсило утеха в книгите. — Значи, когато лорд Малори е паднал, вие и мистрес Тили бяхте в тази стая?
— Да, чухме вика му — разказа Кроудър. — Мистрес Тили изписка: „Това е милейди!“ и хукна към покоите на господарката. Онази вечер лорд Малори беше в ужасно настроение и толкова пиян, колкото никога не го бяхме виждали. На масата господарката го разсърди и всички се уплашихме, че ще й стори нещо.
— Тя често ли предизвикваше гнева му?
— Тя не се боеше от него. И направо побесняваше, когато той посегнеше да бие момичетата — всъщност изобщо не понасяше да го вижда близо до тях — отговори откровено Кроудър.
— Вероятно е имала основания да се държи така.
— Напълно сте прав — потвърди управителят.
Хю кимна и в този момент прозвуча камбаната за вечерна молитва.
— Благодаря ви, мастър Кроудър.
— В тази къща няма нито един човек, който би казал и дума против милейди — заяви Кроудър и се загърна в черната си одежда. — Даже да го подложите на мъчения.
— Нали не вярвате, че нося със себе си подобни инструменти? — усмихна се Хю.
Кроудър го огледа подозрително.
— Ние не обичаме шпионите, милорд, а вашият човек цял следобед задава въпроси на хората в оборите. Не казвам, че би трябвало да се пази от нападение в тъмна нощ… но не спечели приятели! — С тези думи той излезе шумно през вратата.
Хю пое дълбоко дъх. Да заплашваш пратеник на краля, който действа, по негово поръчение — това беше държавна измяна!
Или В Дербишайър не знаеха колко могъщ беше кралят и докъде се простираше властта му — или любовта към господарката им придаваше на хората тук необикновена смелост. За съжаление Кроудър беше засилил подозренията на Хю, тъй като се оказа, че мистрес Тили бе излъгала. Защо камериерката твърдеше, че Гуинивър не е била сама с мъжа си — след като смъртта на Стивън Малори беше случайност?
Вслушвайки се в звука на камбаните, Хю закрачи бавно към параклиса.
— Милорд — повика го Джак Стедмън и забърза да го настигне под арката към долния двор.
Хю спря.
— Какво има, Джак?
Джак дотича при него толкова задъхан, като че щеше да се пръсне от новини.
— Имам информация! Много важна!
Хю погледна през рамо към параклиса. Камбаната беше млъкнала. За всекидневните му религиозни потребности беше достатъчна молитвата на масата, младежта обаче можеше да понесе допълнителна доза. Робин трябваше да го замести на вечерната служба.