Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
— Съвсем малко, но според мен е така, защото Тили я е стегнала много здраво.
— Днес следобед ще останеш при Тили и няма да лудуваш — нареди строго Гуинивър, застанала зад резбования стол начело на дългата трапеза. Тя любезно покани Хю да заеме мястото до нея. — А ти, Робин, ще седнеш вляво от Пен. Мастър Грайс, нека изслушаме молитвата.
Според Хю молитвата трая твърде дълго, но от друга страна му даде време да размисли и да стигне до заключението, че съдбата на Гуинивър не беше в неговите ръце. Ако беше виновна за смъртта на Стивън Малори, трябваше да си плати. Законът, който бе използвала за собствените си цели, беше меч с две остриета.
Пен погледна крадешком към Робин, който след безкрайната молитва зае място вляво от нея.
— Още ли сте скарани? — попита заинтересовано Пипа. — И за какво се скарахте?
— То няма нищо общо с теб — скастри я сърдито Пен.
— Точно така — подкрепи я Робин, за да подчертае единството си с Пен. Той погледна съседката си с колеблива усмивка, тя му отговори плахо и подръпна ръкава си, за да привлече вниманието му към ярките цветове на кърпичката, подсилени още повече от влизащите през отворения прозорец слънчеви лъчи.
— Освен това вече всичко е приключено — намеси се предупредително Гуинивър, като видя, че Пипа е отворила устата си да протестира. — Мастър Кроудър, предлагам да отворим бутилка бургундско в чест на нашите гости.
— Съжалявам, но ще откажа виното, милейди — отговори учтиво Хю. — Имам нужда от ясна глава.
Гуинивър си припомни странното поведение на Тили и се обърна изцяло към него. По устните й пробяга усмивка, очите й бяха пълни с подигравка.
— Естествено човек трябва да бъде с ясна глава, когато разпитва кухненски прислужници и слугинчета… аз обаче ще пия, мастър Кроудър. Днес аз също се нуждая от ясна глава и намирам, че глътка вино само ще изостри ума ми.
Въздухът сякаш се нажежи. Пен и Робин се спогледаха страхливо. Лицето на Хю потръпна.
— Всеки човек е различен, мадам. И трябва да бъдем благодарни за това, не мислите ли и вие? — Той вдигна многозначително едната си вежда.
— Естествено това прави живота по-интересен — кимна Гуинивър и посегна към салфетката си. Когато се появиха слугите, за да напълнят чашите и да поднесат яденето, напрежението се разсея. Обядът беше по-обикновен в сравнение със снощната вечеря, но все пак броят на ястията беше значителен.
— Е, кого ще разпитвате днес, милорд? — осведоми се тихо Гуинивър. Въпросът беше зададен със светска учтивост, зад която прозираше язвителност. Тя отпи от виното си и му се усмихна.
— Никого няма да разпитвам — поправи я той и сложи в чинията си няколко парчета агнешко. — Искам да поговоря с няколко души. Вече проведох разговор с камериерката ви, но бих искал да го повторя. — Той я наблюдаваше, търсейки признаци на бдителност, на неловкост — но изражението й не издаваше нищо такова.
Значи бе разпитвал Тили. И въпросите му я бяха уплашили. Леко подигравателната усмивка остана на лицето на Гуинивър, макар че мислите й се надпреварваха. При падането на Стивън Тили беше в другото крило на къщата. Тя нямаше нищо общо със случилото се онази вечер и не можеше да каже нищо, което би било от значение за разследването на лорд Хю. Тили вярваше, че господарката й е била в гардеробната си, тъй като я бе видяла да излиза оттам. Никой не знаеше, че глезенът на Гуинивър бе препречил пътя на връхлитащия върху нея мъж.
Но дали го беше направила нарочно? Този въпрос я преследваше от много време. И все още не беше намерила точния отговор.
Хю продължи:
— Ако има възможност, с удоволствие бих разговарял и с мастър Кроудър. — Той хвърли поглед към управителя, който шумно сърбаше супата си, и попита с по-висок глас: — Ще ми отделите ли няколко минути, мастър Кроудър?
Кроудър остани лъжицата и се обърна към госта. Очите му святкаха бдително.
— Не виждам с какво бих могъл да ви бъда от помощ, милорд.
— Да, да, знам — отвърна хладно Хю. — И магистърът също. Вероятно в късния следобед ще бъдете свободен, магистър Хауърд?
— Имам работа с милейди — отговори ученият мъж и кафявите очи светнаха остро и пренебрежително от тясното, интелигентно лице. — Когато свършим, ще бъда на ваше разположение.
— Тогава след вечерната служба — отговори му Хю с дружелюбна усмивка. — Ако лейди Гуинивър няма нищо против.
Гуинивър кимна и усетила страхливия поглед на Пен, се обърна към детето си, докато отговаряше на госта.
— Вие имате пълномощия от краля, милорд — не аз.
— Абсолютно сте права — кимна с усмивка Хю.