Любовна песен за утре

— Права си — въздъхна Марк. — Цял живот после ще се чудим на страхотния си късмет. А сега…

Лудо я целуна и тя му отговори. След това подканващо разтвори бедра, за да го приеме в себе си.

Марк коленичи между тях и проникна в нея. Сливането на телата им взриви утробата й с ликуваща радост. След като толкова дълго време бяха копнели един за друг, двамата едновременно и с шеметна бързина достигнаха върха на екстаза си.

После задъхани и потни се отпуснаха в прегръдките си.

Сега, в негата на прегорялата си страст, Ейми с любопитство откриваше някои неща, които преди й бяха убягвали. За човек, който работеше седнал зад бюро, ръцете и краката на Марк бяха изключително мускулести, а коремът — плосък и твърд. В полумрака на спалнята забеляза няколко сребърни косъмчетата по гърдите му. „Кога ли и гъстата му черна коса ще започне да сребрее? — мина й през ума. — Толкова много неща не знам за него. Харесва ли стари филми, алергичен ли е към нещо, обича ли да чете… Дано обича книгите! Той е на трийсет и пет, а аз — на двайсет и осем. И двамата сме зрели, самостоятелни хора, съзнателно избрали да живеят сами.“ Ейми осъзнаваше, че Марк бе направил своя избор не по-лесно от нея. Животът на самотника означаваше трудно и често мъчително отричане от ролята, която обществото бе определило за мъжа и жената. След дългите лутания, след усещането за гордост и свобода, които бяха дошли с решението й да приеме съдбата на самотна жена, нима можеше да позволи една-единствена нощ с Марк отново да я накара да застане на кръстопът?

Той нежно я целуна по слепоочието.

— И ти ли си потънала в мислите си като мен? — попита я тихо.

— Не смея дори да ги изкажа на глас. — Наистина ли се страхуваш?

— Ужасявам се…

— И аз.

— И сега? — въздъхна Ейми.

Марк я прегърна.

— В този момент знам само, че не искам да те загубя.

— Марк, чуваш ли се какво говориш? Задавал ли си си въпроса какво наистина означава това?

— Да… и усещането е невероятно.

Ейми седна в леглото и придърпа завивката към гърдите си.

— Всичко стана толкова бързо… Само преди малко повече от месец за пръв път влязох в кабинета ти.

Марк също се надигна и обгърна раменете й.

— Няма да те притеснявам, Ейми. Пред нас е целият живот!

Ейми изтръпна. „Той дори не подозира причината за тревогата ми. Как да разкрия пред него мрежата от лъжи, която изплетох, за да ме вземе на работа в «Сигма»? Имам ли въобще желание за това? Но нали винаги съм вярвала, че любовта се крепи преди всичко на взаимното доверие? Всъщност, аз ще загубя любовта му в момента, в който той узнае истината. Мили Боже, какво да правя?!“…