Любовна песен за утре
- Автор: Боковън Джорджия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камелия Антонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовна песен за утре». Краткое содержание книги:
— Сигурно този антибиотик впоследствие е изстрелял „Сигма“ в първата редица.
В гласа й прозвуча горчивина. Прониза я остра болка. „Ще си простя ли някога, че изоставих каузата на своя баща?!“
Марк я погледна изпитателно.
— Винаги ме е учудвала голямата ти информираност за „Сигма“.
— Когато искаш нещо достатъчно силно, си вършиш работата.
Той отново се взря в снимката.
— Ще имаш ли нещо против, ако я задържа.
Как би могла да му откаже, след като твърдеше, че в нея не ценяла нищо друго, освен детския образ на мъжа, с когото се бе любила току-що?
— Не, ако в замяна ми подариш друга, и то правена малко по-скоро — успя да каже най-накрая.
Марк стана и посегна към дрехите си.
— Аз самият нямам никакви лични снимки, но ако ми напомниш, ще накарам Сюзън да ти извади копие от онази, която ми правиха за миналогодишния бюлетин на компанията.
Ейми навлече халата си и го последва в кухнята. Докато закусваха, се стараеше да насочва разговора към безопасни теми, за да си даде време за възстановяване на емоционалната си стабилност.
След час, вече на път към Естес парк, почти бе успяла да превъзмогне чувството, че е предала родителите си.
Тъй като добре познаваше високия жизнен стандарт на Марк, Ейми не бе взела на сериозно твърдението му, че вилата му била нещо подобно на селска къща сред горски пущинак.
Когато пристигнаха, искрено се изненада, че предварително описание, което й бе дал, почти съвпадаше с действителността. Изпита някакво вътрешно задоволство, узнавайки, че Марк я е построил сам през лятото на двадесет и петата си година.
— Нямах представа, че си толкова талантлив и сръчен! — възкликна, отстъпвайки назад, за да се наслади на предната веранда, която минаваше по цялата дължина на къщата.
— Напук на желанието на баща ми да се връщам вкъщи и да работя в бизнеса по време на моите летни ваканции като колежанин, аз прекарвах първите няколко години в изучаване на строителния замаят от по-големия брат на моя съквартирант — усмихна се Марк. — Не съм сигурен дали желая да живея на най-горния етаж на построен от мен блок, но къщата изглежда се държи здраво.
Ейми го последва към стълбището. Хареса й откровената му и скромна преценка на собствените му умения. Според нея едно от най-привлекателните неща във всеки мъж бе самоувереността. Крадешком хвърли поглед към стройната му фигура с широки рамене, плосък корем и тесен ханш. Усети някакъв сгряващ пламък в утробата си. В Марк имаше прекалено много привлекателни неща.
За да отклони мислите си в друга посока, се обърна да огледа околния пейзаж. Хладният климат бе сътворил чудесни островчета в жълто и оранжево там, където трепетликите се сливаха с тъмнозеленото на бора и смърча от планинските склонове. По-високите върхове на Скалистите планини бяха покрити със сняг, а сивото идваше откъм острите скали, върху които нищо не растеше. Небето беше прозрачно чисто и синьо. Слабият ветрец от време на време довяваше аромата на борова смола и неуловимо вещаеше промяна. Само след няколко седмици всичко щеше да потъне в белота, но засега потоците все още бълбукаха свободно и трепетликите пазеха листата си за последния кратък миг преди началото на есенното разсъбличане. Това може би беше най-очарователният сезон на годината по тези места.
Марк отключи, отвори вратата и отстъпи встрани, за да направи път на Ейми да влезе първа. След ярката слънчева светлина тя за момент престана да вижда и се спря, за да привикнат очите й към мрака. Лъхна я лека миризма на плесен, което показваше, че къщата е била необитаема продължително време.
Марк се досети каква е причината за спирането й. Прекоси стаята и започна да отваря прозорците и да откача капаците им. С всеки приток на светлина изпъкваха отделни детайли. Вляво имаше каменна камина с вдигнато огнище и грубо издялана дървена полица. От двете страни на камината, пък имаше добре подредени рафтове, а на стената висеше голяма гравюра от Ремингтън. Отпред бе разположено небрежно тапицирано канапе с облегалки, измайсторени от клони, а до него — люлеещ се стол с възглавници от същата цветна щампа както на канапето. Подът бе застлан с голямо плетено чердже.
В ъгъла на помещението се намираше кухненският бокс — малък, но много функционален, с шкафчета от чам, покрити с жълти плочки плотове, хладилник и газова печка. Кръглата маса с четири стола допълваше мебелировката му.