Любовна песен за утре
- Автор: Боковън Джорджия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камелия Антонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовна песен за утре». Краткое содержание книги:
— Ще получиш целувка, ако ми кажеш за какво си се умислил — изкусително му прошепна.
— Само ще те отегча.
— Ти не би могъл да ме отегчиш!
Той покри с длан ръката й.
— Просто се чудех как бих могъл да се измъкна, без да обидя никого.
Анжела се вцепени.
— Искаш да кажеш майка ми? Надявах се, че тук ще ти хареса…
— Извинявай, Анжела, но тази вечер съм лош събеседник и не съм за компания. Може би въобще не трябваше да идвам.
Марк би дал мило и драго, само и само да не присъства на годишнината на майка й, ала още преди седмица бе обещал, че ще дойде.
— Случило ли се е нещо? Искам да кажа… нещо конкретно ли те тревожи?
— Нищо особено…
Анжела предизвикателно се притисна към него.
— Да не би новата асистентка пак да ти създава проблеми?
— Откъде ти хрумна това? — предпазливо попита Марк.
— О, просто онзи ден, когато бях в службата ти, усетих нещо. Госпожица… ъъъ… — сбърчи носле Анжела — Тревър, нали?
Тъй като Марк не захапа въдицата, тя продължи:
— Та останах с впечатлението, че госпожица Тревър е жена с характер.
Марк се усмихна.
— За разлика от госпожица Хопкинс, която случайно познавам.
Анжела се протегна и го целуна по бузата.
— Не ставай лош, Марк!
В този миг с крайчеца на окото си той улови един яркосин проблясък — насреща му седеше самата госпожица Ейми Тревър.
„Какво, за Бога, прави Марк тук?!“ Ейми усети, че коленете й омекват, и с благодарност се облегна на ръката на Джейсън Макмъри.
— Добре ли си? — попита я той.
— Да, добре съм… — нервно му се усмихна Ейми.
— Сигурна ли си?
Джейсън наистина заслужаваше хвалбите на Джо и Брад — беше висок, красив и интелигентен. Тя нямаше никакво право да му се сърди, ако вече се бе разочаровал от нея, защото откакто бяха заедно, или мълчеше, или говореше баналности. Не можеше да се съсредоточи за повече от десет секунди.
Ейми се обърна и установи, че Марк все още я гледа. „Но какво прави той тук? — запита се отново. — Нали уж беше заминал извън града за уикенда? Няма ли спасение от него?!“
Джейсън се наведе към нея и й прошепна:
— Какво ти е? Сякаш току-що си видяла призрак.
— Не призрак, а самия Марк Стърлинг.
— Шегуваш се, нали?! — ахна Джо и се огледа наоколо. — Марк е тук?!
Дори за човек с нервите на приятелката й Джоузефин реакцията бе малко силничка.
— Има ли някаква особена причина да не бъде тук?
— Ами ако те види с Брад и мен? Забравих да ти кажа, че компанията на Брад спечели търга за строежа на новия комплекс на „Сигма“. Сигурно се досещаш, че ако Марк го зърне, веднага ще дойде да го поздрави. И ако сега смяташ живота си за бъркотия, изчакай да чуеш отговора на Брад, когато Марк го попита откъде се познаваме. Можеш спокойно да ми вярваш, че Брад не умее да лъже.
— Не трябва да се паникьосваме!
Джо я погледна с недоумение.
— „Не трябва да се паникьосваме“? Имаш ли по-добра идея?
— Марк не би дошъл, докато сервират вечерята. Ами ако Брад го изпревари и първи отиде да го поздрави? Така Марк няма да ни види заедно.
— Ами по време на танците?
— Просто трябва да внимаваме да не се движим заедно.
— А как ще обясним всичко на Джейсън?
— За половин час все ще измислим нещо.
— Помисли си пак! — рече Джо и се сниши над масата.
Ейми проследи погледа й и видя, че към тях се приближава Марк. Оставаше й само един път за бягство — страничната врата.
Когато след десет минути излезе от дамската тоалетна, той я чакаше облегнат на стената.
Девета глава
— Облечи това! — властно каза Марк и й подаде фрака си.
Погледът му я предупреди, че не бива да спори точно сега. Ейми го взе и го наметна върху раменете си.
— Казах ти да го облечеш!
С подчертано бавни движения тя мушна ръцете си в ръкавите. Топлината му плътно я обгърна, а ароматът му я замая.
— Готово! А сега ще ми кажеш ли за какво е всичко това?
Марк мълчаливо я хвана за ръката и я поведе навън. По една чакълена пътека я отведе до закътана беседка.
— Сега ще направя нещо, което отдавна мечтая да направя — рече й с дрезгав глас.
В следващия миг обгърна лицето й с длани, зарови пръсти в косите й и бавно се приведе към нея.
Ейми стоеше като хипнотизирана. Ала щом горещият му дъх я опари, желанието й изригна с пълна сила. С тих вик отметна глава назад и срещна устните му.
Страстният й отговор изненада Марк и окончателно срина задръжките му. Той простена и трескаво я привлече към себе си. Езикът му разтвори устните й и жадно се докосна до изкусителната влага на нейната уста.