Заговорът „Ханаан“

Той се усмихна.

— Обичате ли Спенсър? — заинтересува се той, посочвайки книгата, която четях.

— Всъщност харесвам Хоук — казах аз.

— Аз обичам Сюзан Силвърман.

— Значи вие сте любител на криминалното четиво?

— Трябва да бъда — отговори той. — Професионално задължение. Водя семинар в Северозападния университет за детективите в американската литература. Казвам се Пол Мейсън.

— Професор, а?

— По американска литература. Бях в университета в Лос Анжелос през последните шест години. Току-що започнах работа тук.

И двамата се загледахме по минаващата голяма яхта.

— Сама ли сте тук? — попита той накрая.

— Не — отговорих аз. — С приятеля си Ози съм.

— О — прокрадна се нотка на разочарование.

Изглеждаше прекалено добре. Загледах се в златната верижка на врата му.

— Той плува там. — И му показах Ози, който си играеше във водата.

Пол свали слънчевите си очила и се вгледа.

— Аха. — Усмихна се и се обърна към мен, вдигайки отново слънчевите си очила. — Жадна ли сте?

— Малко — отговорих аз.

— Наел съм къща на улица „Шеридан“. Хладилникът ми е пълен с бира. Мога да намеря вода за вашия приятел.

Погледнах към него за момент, а после присвих рамене.

— Звучи примамливо.

Отидохме в дома му. Аз получих бира, Ози — купа с вода. Съгласих се да се срещна с Пол за вечеря в италианския ресторант. След вечеря се разходихме покрай езерото и после се върнахме в къщата му, където след още две бири аз наруших едно от моите основни правила: „Никога да не лягам с мъж още при първата ни среща.“ Казах си, че някои правила са създадени, за да бъдат нарушавани. След две седмици бях преместила повечето от нещата си при Пол и прекарвах при него съботите и неделите.

Всичко ми допадаше в Пол Мейсън: какви филми харесваше („Ани Хол“, „Големият студ“, „Китайският квартал“), чувството му за хумор, любимите му автори (Джейн Остин, Уолъс Стивънс6), гладкото му мускулесто тяло, брадата му, очите му, усмивката му, миризмата му, неговата романтичност. За пръв път през живота си бях безумно влюбена. Еротичният волтаж между нас нарастваше с всяка измината седмица. Една вечер, по време на един тъп факултетски коктейл, ние се качихме горе и се любихме изправени в банята за гости. Докато се отпуснем на студения под, огледалото вече се бе замъглило.

През следващите почти осем месеца бе чудесно. И тогава това се случи. Обръщайки се назад, то ми прилича на сцена от любовен роман — клишетата навсякъде са еднакви. Всеки четвъртък Пол имаше часове от десет до дванадесет часа по обяд. Обикновено той ги провеждаше в къщата си и бе свободен следобеда. Реших да го изненадам романтично един четвъртък, когато съдебните заседания, определени за този ден, бяха отложени. Отидох в тях към дванадесет и половина часа на обяд, натоварена с голяма торба, пълна с френски франзели, сирене и бутилка с изстудено бяло вино. Щяхме да си запалим огън в камината и да си направим пикник на килима отпред.