Път между световете
- Автор: Вартанов Степан Сергеевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стилияна Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Път между световете». Краткое содержание книги:
— Няма. Ще я изгубиш, щом встъпиш в диалог с Пазителя.
— В диалог ли?
— Ще можеш да му заповядваш.
— Ясно — казах аз. — Да допуснем, че е така. А какво трябва да сторя за вас?
— Нищо. Ако ти отидеш там, аз ще направя всичко сам. По-добре се заеми с Олег — той няма работа тук.
— Как да отида там?
— Чуй, Рат! Черната зона не съм я строил аз и не знам как действа. Но аз съм създал Пазителя и, повярвай ми, той няма да ти пречи. Е, за хората ще се погрижа аз. Отиваш ли?
Въздъхнах дълбоко:
— Убедихте ме. Както искате. Отивам.
Независимо от всичките ми усилия така и не успях да се успокоя напълно, пръстите ми предателски трепереха. Стиснах юмруци. В края на краищата нямам ли право да се изплаша?!
— А после?
Древният не отговори веднага. В камината пращяха дърва и аз отново усетих нереалността на случилото се. Можех ли някога да си помисля…
— Виж какво, търговецо… Там, в Инкбара…
— В онзи свят, където събират армията ли? — попитах, за да прекъсна проточилата се пауза.
— Да, в света Текам, в страната Инкбара… Страхувам се, че не ще успея напълно да те защитя от проверката, която е организирал там кланът на Мрака.
— Какво значи това? — искрено се учудих аз. — Те по-силни ли са от вас?
— Не толкова — вдигна рамене Древният, — просто методите им… — Той отново мълча дълго, а после, сякаш взел решение, стана от креслото: — Слушай, Рат. Не виждам смисъл да крия от теб. Черният клан подлага на изпитание всичките си воини. За всеки случай… А по-точно: проверява дали съюзните кланове не водят двойна игра… Няма да мога да ти помогна. Клановете възнамеряват да действат доста решително и някои техни стъпки трябва да се… компенсират. Повярвай ми, не аз положих началото на тези събития, но щом може да се намали броят на жертвите…
— Не сте ли вие, Древни? Ами кой домъкна Олег в тоя свят?
— Аз — отговори старецът. — И ако не бях го сторил, стотици хиляди души щяха да щурмуват Черната зона.
Тук сметнах за благоразумно да премълча.
— И тъй — заговори отново Древният, — няма да ми е до теб. Затова ще ти променя паметта.
— Какво-о? — неизвестно защо си спомних света Завий, там „промяна на паметта“ наричаха фронталната лоботомия. — Искате да ме направите кретен? Марионетка?
— Не завинаги, търговецо, не завинаги. После паметта ти ще се възвърне… След изпитанието, когато ще има гаранция, че никой клан няма да те разобличи.
— Да, да… — разтегнах думите аз. — Искате да ме лишите от памет, да ме прекарате през това ваше изпитание и да ми я върнете обратно. Така ли?
Древният гледаше сякаш през мен и навярно не чу въпроса.
— Слушай по-нататък, търговецо. Ще те застрашава само един човек от вашия керван…
— Кой?!!
— Одорф.
Слабата надежда, че е оцелял още някой от нашите, угасна.
— Какво иска Одорф? — уморено попитах аз.
— Все същото, Рат. Все същото. Иска Олег, за да го замени срещу помощ или, да речем, за да накара да го изслушат. А той има какво да каже, търговецо.
— На кого?
— На Хамелеоните. Одорф е създал и въоръжил няколко добре обучени групи и сега се готви да завземе властта в клана на търговците.
— Какво?! — едва не прихнах да се смея. — Това е невъзможно! Силата тук е без значение, нали отрядите на търговците са толкова автономни…
— Автономни… — каза угрижен Древният. — А ти, Рат, замислял ли си се защо изобщо съществуват търговците? Теб не те включвам, за тебе търговията е начин на живот. Но за Шант и другите от Съвета? Нали те трябва да определят стратегията на развитието, а това значи да имат предвид някакви перспективи.
Премълчах.
— Вие, търговците, все повече се превръщате в клан — заяви Древният. — Натрупали сте огромни знания и ако не днес, то утре съдбите на световете ще зависят и от вашата дума… Клановете още не са осъзнали това… Одорф ще се опита да им помогне. Не е възможно, казваш, да се завземе властта? Възможно е, ако се възползвате от помощта на Сивия клан…
— На Сивия?
— Съчетавайки властта си в Централния с вашата власт в останалите светове, Хамелеоните биха могли донякъде да контролират дейността на другите кланове.
— Защо ми казвате всичко това?
— За да разбереш, търговецо: аз съм твой приятел. Не господар, а приятел. И още нещо — Древният се усмихна. — За да помниш за тази опасност… в долината на вечната пролет… Работата опира в Сивия клан, Одорф е само негово оръдие. Най-важното е, че аз не мога да го убия. Той е необходим на Черния клан, без него събитията могат да се забавят много…
— Е, и какво? — не разбрах аз.
Впрочем съвсем се бях оплел в тези излияния и единствено се стараех по-добре да запомням всичко.