Път между световете
- Автор: Вартанов Степан Сергеевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стилияна Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Път между световете». Краткое содержание книги:
— Какво предлагате?
— Двамата с Олег ще се присъедините към разположената в Текам армия и заедно с нея ще участвате в завоевателния поход към Черната зона. Там човекът от Забранения свят ще стигне до огнения кръг и временно ще заеме мястото на Пазителя.
— Аз ли?! — в този вик имаше толкова ужас, че даже Древният не можа да сдържи усмивката си.
— Да, ти — произнесе гръмогласно старецът, което изобщо не отговаряше на външността му. — Стани!
Олег опита да се повдигне от креслото, но не успя — краката му се подкосиха и пленникът грохна на пода. Ние с Древния бяхме обхванати от еднакви чувства, предполагам.
— Той няма да стигне дотам — спокойно казах аз. — Напразно си губите времето.
— Какво имаш предвид? — попита Древният.
— Начина, по който е попаднал тук — отговорих любезно. — Щом светът се намира под забрана, нито черните, нито пък сивите ще открият пътя към него. Така ли е?
— Недейте! — нареждаше Олег, без дори да става от пода.
Странно, но в случая изпитвах съчувствие, а не презрение. Не всички могат да бъдат герои.
— Вярно — кимна Древният, без да му обръща никакво внимание. — Аз помогнах на Черния клан да открие забранения канал. Пак аз му попречих да получи онова, което търсеше, когато пусна лапи в тази съкровищница. И аз прехвърлих там Лин.
— Всъщност как е той?
— Засега е жив. Доволен ли си, търговецо?
— Не — усмихнах се широко, — разбира се, че не! По-нататък!
— По-нататък ли? — Древният помълча, сетне подзе: — Какво пък, продължение има. Ти и сам разбираш всичко, търговецо, така че защо питаш? Да, аз ви водех, водех ви от началото до края, тоест до този момент. Това достатъчно ли е?
— Водели сте ни от началото до края — проточих аз, — което значи…
Старецът се усмихна:
— Човек се различава от животното по разума си, а от роба — по волята си. Изглежда, точно това се опитваше да внушиш ти на Лин. Помисли!
— Край — отсякох. — Но Олег няма да мине.
— Голяма работа! Ще минеш ти!
— Аз ли? Да не би да грешите? Аз съм търговец, а не гост от Забранения свят.
— Е, и какво? — възрази Древният. — В храма на Сянката ти беше бог на Сивия клан, а не търговец. Ти сам не съзнаваш способностите си.
— По-точно?
— Сега ще освободя Олег от… Да го наречем „странност“. Ще му отнема „странността“ и ще я предам на теб. И ти ще станеш човекът от Забранения свят. Да бъде!
Впечатлението беше такова, сякаш някой с рязко движение изправи Олег на крака.
— Клановете не знаят това — каза Древният. — И никога няма да го научат. Впрочем всичко е толкова просто. Приближи се! — заповяда той на Олег.
— Чакайте! — протестирах енергично.
— Така трябва — отвърна Древният, а аз си помислих: „Какво пък! Да защитавам себе си е по-лесно, отколкото Олег. Нека.“
Той се приближи. За миг погледите ни се срещнаха — и аз станах друг човек. Трудно е да се опише с думи. Току-що бях такъв, какъвто съм свикнал да бъда, но изведнъж нещо неуловимо се промени. „Аз“-ът остана и в същото време изчезна. Колкото до Олег, той просто рухна в креслото.
— Какво му е?
— Спи. И ще спи до края, какъвто и да е той. — Древният се обърна към мен: — Нали ти ще минеш, Рат?
— Възможни ли са варианти? — поинтересувах се аз. — Мислех си, че под вашия контрол…
— Не се подигравай, търговецо. Не съм всемогъщ, още повече че сега за властта ще се борят и трите клана. И Пазителят отгоре на всичко. Ще помогна с каквото мога.
— Доколкото разбирам, Олег няма повече „странност“, така ли? Значи, ако аз загина, проблемът ще се реши от само себе си.
— Рат! — изглежда, Древният започна да губи търпение.
— Добре де, добре…
— Ако не стигнеш ти — рече печално Древният, — друг шанс за връщане у дома може и да нямам. Освен това долината на вечната пролет…
— Силен аргумент. Въпреки че, честно казано, не ми харесва, когато за спасяването на един Древен загива толкова народ.
— По твоя вина — Древният натърти думата „твоя“ — няма да загине никой. Обещавам. А като изключиш Черната зона, ти ще спасиш онези, които клановете са изгонили в нея.
— Но това не е решение на проблема — отбелязах аз. — „Странността“…
— „Странността“ ще изчезне, щом изпълниш мисията си — парира Древният. — Още повече че ти ще затвориш любимия си свят — в гласа му явно звучеше ирония. — Пък и нямаш избор. Познавам хората, Рат! За да се отървеш от „странността“, трябва или да влезеш в Черната зона, или да умреш, а ти не си от онези, които предпочитат смъртта пред риска.
Започнах да мънкам:
— Изглежда, вие просто не сте ми оставили друг изход. Но след като изляза от Черната зона, сигурно ли е, че няма да запазя „странността“ си?