Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)

Виниций скочил да му отговори.

— Цар Ироде — викнал той, — градските кохорти са ни верни до последния войник. Тук, сред нас, тази вечер виждаш и тримата им командири. Освен това имаме на склад много оръжия, както и големи парични суми, с които да заплатим на другите войски, които ще се опитаме да съберем. Сред нас има мнозина, които биха могли да организират войскови дружини от личните си домашни роби и с радост ще им дарят свободата, щом те изявят готовност да се бият за Републиката.

Ирод демонстративно закрил уста с ръка, тъй че всички да видят как се опитва да потули усмивката си.

— Приятелю мой Виниций — казал той, — съветът ми за това е: не го правете! Представяте ли си каква комична гледка ще представляват тези ваши носачи, пекари и теляци, опълчени срещу преторианците, най-добрата войска в империята? Споменавам преторианците, защото ако и те бяха на ваша страна, сигурно щяхте да ми го кажете. Ако си мислите, че ще превърнете роба във войник само като му вържете един щит на гърдите, като му пъхнете в ръката копие, като му окачите меч на кръста и му речете: „Хайде сега, върви да се биеш, момчето ми!“ — не, повтарям ви, не го правете!

А после се обърнал към Сената като цяло.

— Уважаеми сенатори — казал, — съобщавате ми, че преторианците са обявили за император моя приятел Тиберий Клавдий Друз Нерон Германик, бившия консул, преди първо да поискат вашето съгласие. Разбирам също, че преторианците са изявили известно колебание да му разрешат да се отзове на поканата ви да присъствува на това заседание. Но разбирам също, че съобщението, което му е изпратено, не произлиза от всички ви като институция, а от една неофициална политическа фракция от трима-четирима сенатори; и че само малка част от възбудени войници — с ни един офицер между тях — са били край Тиберий Клавдий, когато съобщението му е предадено. Може би ако друго посланичество отиде при него сега, със съответния авторитет, офицерите в лагера на преторианците ще го посъветват да го приеме с уважението, което заслужава, и ще усмирят празничното настроение на своите войници. Предлагам ви онези същите двама народни трибуни, а и аз съм готов, ако поискате, да отида с тях и да присъединя гласа си към техните — най-безпристрастно, разбира се. Смятам, че имам достатъчно влияние пред моя приятел Тиберий Клавдий, когото познавам от юношество — учихме заедно при същия почитан учител, — и достатъчно тежест пред офицерите от лагера — чест гост съм на трапезата им, — а освен това, нека ви уверя, уважаеми сенатори, достатъчно много държа на доброто ви мнение за мен, за да съумея да уредя нещата задоволително за всички заинтересовани групи.