Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)
- Автор: Грейвс Роберт
- Серия: Клавдий (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)». Краткое содержание книги:
Той се извъртя рязко и отново се обърна към мене:
— Цезаре, съветът ми е: бъди суров с тях! Стъпчи червеите и ги гледай как се гърчат.
Отвърнах ядосано:
— Приятелю цар Ироде, ти, изглежда, забравяш, че аз съм римлянин и че дори властта на императора зависи по закон от волята на Сената. Ако Сенатът ми е изпратил съобщение, на което мога да отговоря учтиво и покорно, не ще пропусна да го сторя.
— Прави каквото знаеш — отвърна Ирод с пренебрежителен жест, — но от това те няма да се отнесат по-добре с тебе. По закон ли, казваш? Аз естествено би трябвало да се преклоня пред по-големите ти познания на историк, но нима думата „законно“ има днес някакво практическо значение?
После въведоха двамата народни трибуни. Те повториха онова, което Сенатът им бе заръчал да ми кажат, в някакъв зазубрен и неубедителен дует. От мен се искаше да не върша нищо насилствено, а да се подчиня без никакви колебания на властта на Сената. Напомняха ми за опасностите, от които и те, и аз сме се измъкнали по време на покойния император, и ме умоляваха да не предприемам никакви действия, които биха причинили нови обществени бедствия.
Изречението за опасностите, от които и те, и аз сме се измъкнали по времето на Калигула, беше повторено общо три пъти, защото отначало единият сгреши, а сетне другият се опита да му подскаже, после пак първият го повтори от самото начало. Обадих се малко насмешливо:
— Да, този стих съм го срещал и преди — и цитирах ония Омирови ритми, които се срещат тъй често в „Илиадата“:
Ирод много се развесели от това. Той процитира с комичен тон: „Другарите ни свършиха по-зле“, а сетне прошепна на офицерите:
— Това е същността. Единственото, за което ги е грижа, са техните собствени мръсни задници.
Народните трибуни се притесниха и започнаха да грачат посланието си като същински гъски. Ако се откажа от върховната власт, която ми била дарена противозаконно, казаха те, Сенатът обещавал да ми гласува най-големите почести, каквито е способен да дари един свободен народ. Но ако, напротив, съм действувал необмислено и съм продължавал да отказвам да отида на заседанието на Сената, те щели да изпратят срещу ми въоръжените сили на града, а хванели ли ме веднъж, да не съм разчитал на никаква милост.
Офицерите се скупчиха край двамата трибуни с такъв заплашителен вид и слова, щото ония побързаха да заявят, че само повтаряли онова, което Сенатът вложил в устите им, а лично искали да ме уверят, че според тях аз съм бил единствената личност, подходяща да управлява империята. Помолиха ни да не забравяме, че в качеството си на пратеници на Сената и на народни трибуни личностите им са неприкосновени и да не ги подлагаме на унижения. После казаха:
— А пък консулите частно ни заръчаха да ти предадем едно второ съобщение, в случай че първото не ти се види приемливо.
Почудих се какво ли ще е това второ съобщение.
— Цезаре — отвърнаха те, — наредиха ни да ти кажем, че ако ти наистина желаеш монархията, трябва да я приемеш като дар от Сената, а не от преторианците.
Това ме разсмя до сълзи: за пръв път истински се засмивах от смъртта на Калигула насам. Запитах ги:
— Това ли е всичко, или има и трето поръчение, в случай че не ми харесва и, второто?
— Не, няма нищо повече, Цезаре — отговориха ми смирено.
— Добре — отвърнах все още развеселен, — кажете на Сената, че не ги обвинявам, загдето не искат друг император. На последния като че ли му липсваше дарбата да се харесва на народа. Но, от друга страна, преторианците настояват да ме направят император, а офицерите вече положиха клетва за вярност и ме принудиха да я приема — тъй че кажете, какво да правя? Предайте на Сената любезните ми поздрави и съобщете на сенаторите, че не ще извърша нищо противозаконно — при тези думи погледнах предизвикателно към Ирод, — нека не се страхуват, че ще ги измамя. Признавам тяхната власт, но в същото време съм принуден да им припомня, че не съм в състояние да се противопоставя на моите военни съветници.
Тъй отпратих трибуните, а те си отидоха радостни, че са се измъкнали живи. Ирод каза:
— И това не беше лошо, но много по-добре щеше да сториш, ако беше им отговорил по-категорично, както ти предложих. Само отлагаш нещата.
Когато и Ирод си отиде, офицерите ми заявиха, че очаквали от мен да заплатя на всеки преторианец по сто и петдесет златици като дар за моето възкачване и по петстотин златици на всеки от низшите офицери. Що се отнася до сумата, която трябвало да дам на командирите, оставяли го на моето благоволение.