Убежище

— Само той от Малдобар ще се присъедини към вас — продължи Делмо. — Роди е преследвач, наемник. Познава района по-добре от всеки друг.

За учудване на Фрет, Чучулигата отново се въздържа.

— Слънцето скоро ще залезе — заяви тя. После се обърна към МакГрисъл: — Тръгваме утре призори.

— Дадохме достатъчно преднина на този мрачен елф! — възрази Роди. — Трябва веднага да го заловим!

— Ти смяташ, че мрачният елф се крие и бяга от нас — спокойно отвърна Дав, макар че този път гласът и звучеше по-остро и непоколебимо. — Колко мъртъвци са смятали същото за враговете си?

Озадачен, Роди не отговори.

— Мрачният елф или отрядът му, вероятно се спотайват наблизо — продължи пазителката. — Искаш да се сблъскаш с тях неочаквано ли, МакГрисъл? Ще ти е приятно ли да се биеш с отряд мрачни елфи посред нощ?

Роди вдигна ръце, изръмжа, обърна се и важно се отдалечи, следван от кучетата си.

Кметът предложи на Чучулигата и другарите и да преспят в собствената му къща, но те предпочетоха да останат близо до фермата на Тисълдаун. Когато фермерите се разотидоха, тя се усмихна, а Роди си устрои лагер недалеч от сундабарския отряд, за да ги наблюдава отблизо. Зачуди се какво ли ще спечели МакГрисъл от това преследване — беше убедена, че в случая не става дума само за отмъщение, за белязаното му лице или загубеното ухо.

Не след дълго, джуджето, пазителката и Габриел се настаниха край лагерния огън в двора на фермата, а елфът-стрелец и другият войн от групата застанаха на пост.

— Наистина ли ще позволиш на това чудовище да дойде с нас? — попита джуджето.

— Това е техният град, скъпи Фрет — обясни му Дав. — Не мога да отрека, че МакГрисъл познава района.

— Но той е толкова мръсен — изсумтя джуджето.

Дав и Габриел се спогледаха усмихнати. Осъзнал, че няма да постигне нищо с аргументите си, Фрет разстла постелята си и се мушна в нея, като нарочно обърна гръб на останалите.

— Добрият стар Фредегар — промърмори Габриел. Чучулига се усмихна, но войнът забеляза искрената загриженост, изписана на лицето на пазителката. — Проблем ли има, лейди? — попита той.

Чучулигата сви рамене.

— Нещо не е наред в тази ситуация — започна тя.

— Жената в хамбара не е убита от пантера — отбеляза Габриел. Той също бе забелязал някои несъответствия.

— Фермерът, убит в кухнята, този, когото нарекоха Бартоломю, също не е убит от мрачен елф — добави пазителката. — Гредата, в която е бил счупен вратът му, е почти разбита. Само великан може да притежава подобна сила.

— Магия? — попита Габриел.

Жената повторно сви рамене.

— Магията на мрачните елфи е малко по-фина, според нашия мъдрец — каза тя и погледна към джуджето, което отдавна хъркаше, при това доста шумно — и по-изкусна. Фрет не вярва, че елфическата магия може да убие Бартоломю или жената по такъв жесток начин, нито пък да разбие вратата на хамбара. А и в следите забелязах нещо особено.