Убежище
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убежище». Краткое содержание книги:
Бягайки от своите събратя, младият мрачен елф намира своето убежище в свят, много по-различен от този, в който се е родил.
Не след дълго започва да разбира неговите обитатели.
Приемането му сред тях се оказва бавно и мъчително, но не и невъзможно.
Със силата на волята и огромното си желание за промяна в живота си Дризт До’Урден все пак успява да намери нов дом и приятели на земята.
„Убежище е най-добрата книга, публикувана от TSR от дълго време насам“
— Това обяснява двете следи от стъпки — първите, по-тежките, които принадлежат на бар…
— Ами съществото от клисурата? — обърна се Дарда към Чучулигата, разбрал желанието и да затвори [устата на Фрет. — Дали и неговите рани отговарят на извитото острие?
Пазителката помисли за миг и с леко кимване изрази благодарността си към война.
— Може би някои да — отвърна тя, после се обърна към Роди: — Но по-вероятно е да е убит от пантерата, котката, която ти твърдиш, че е собственост на мрачния елф.
Роди изрита мъртвия баргест.
— Мрачният елф уби семейството на Тисълдаун! — изръмжа той. Едрият планинец бе изгубил както кучето, така и ухото си, и нито едно заключение не можеше да му попречи да се сдобие с наградата от две хиляди златни монети, които кметът му бе обещал.
Някъде отвън се раздаде вик и сложи край на спора, за облекчение на пазителката и Роди. След като въведе групата в пещерата, Келиндил се бе върнал навън, за да проследи няколко следи, които бе открил.
Когато всички излязоха от бърлогата, елфът посочи към малкия отпечатък в мъха и промълви:
— Следа от ботуш. А това тук — той посочи няколко драскотини по камъните, — са ясни следи от борба. Предполагам, че мрачният елф е отишъл до ръба на клисурата и след това се е спуснал надолу в преследване на баргеста и пантерата, въпреки че засега това е само предположение.
Всички огледаха следите, открити от Келиндил, и само след миг пазителката, Дарда, и дори Роди, кимнаха одобрително.
— Трябва да се върнем в клисурата — предложи пазителката. — Може би ще открием следи отвъд пролома, които ще ни упътят и ще ни дадат по-ясна представа за станалото.
Роди почеса коричките от засъхнала кръв по главата си и пренебрежително погледна към Чучулига.
Въобще не го интересуваше нейната „по-ясна представа за станалото“. Той вече си бе направил необходимите заключения и то преди много време. Роди МакГрисъл беше решен на всяка цена да отсече главата на мрачния елф и Ястреборъката Чучулига знаеше това.
Пазителката обаче, все още не беше много сигурна кой е извършил всички убийства. Много въпроси оставаха без отговор както за нея, така и за останалите от групата. Защо мрачният елф не бе убил децата на Тисълдаун, когато ги бе срещнал в планината? Ако историята на Конър беше вярна, защо той бе върнал оръжието на момчето? Чучулигата бе твърдо убедена, че не мрачният елф, а баргестът е убил семейството на Тисълдаун, но защо тогава елфът бе дошъл в бърлогата на двете чудовища? Ако е бил техен съюзник, защо дружбата им е завършила по този начин? Още по-интригуващ за пазителката, чиято цел беше да защитава безсилните в безкрайната война между добрите и злите раси, беше въпросът дали мрачният елф не бе открил пещерата на баргеста, за да отмъсти за жестоко изкланото фермерско семейство? Тя подозираше, че именно това е истината, но не можеше да проумее мотивите на мрачния елф. Баргестът бе убил фермерите, а това бе привлякло вниманието на цял Малдобар — дали това не бе разгневило мрачният елф, дали това не бе провалило някое нападение на отрядите от Подземния мрак? И този път парченцата от загадката не пасваха напълно едно на друго. Ако мрачните елфи планираха нападение над Малдобар, нито един от тях не би се разкрил предварително. Нещо в душата на пазителката и подсказваше, че този мрачен елф е действал сам — той бе тръгнал сам и бе отмъстил за убитите фермери. Жената сви рамене. Реши, че си внушава и проявява твърде голям оптимизъм и си припомни, че мрачните елфи обикновено не постъпват като пазителите.
Докато петимата слязат надолу по тясната пътека и се върнат при трупа на огромното чудовище, Габриел вече бе открил стъпки, които водеха доста навътре в планината. И този път следите бяха две — едната на мрачния елф, а другата, по-прясната, на огромно, двуного същество — вероятно трети баргест.
— Какво е станало с пантерата? — изморено попита Фрет. Дългата полева експедиция, първата му от много години насам, бе започнала да го изтощава.
Чучулигата се засмя и поклати безпомощно глава. Всеки отговор пораждаше само нови въпроси.
Дризт продължи да се движи и през нощта. Бягаше, така както бе бягал толкова години, само че този път зловещата реалност беше друга. Той не беше убил фермерите, дори ги беше спасил от бандата на гнолите, но въпреки това те бяха мъртви. Дризт не можеше да избяга от този факт. Беше нахлул в живота им и то по собствена воля, и заради това те бяха убити.
На следващата нощ, след срещата си с планинския великан, Дризт забеляза лагерен огън, недалеч от бърлогата на баргестите. Мрачният елф знаеше, че това не е чисто съвпадение. Призова Гуенивар и прати пантерата надолу по лъкатушните планински пътеки, за да разбере какво става.