Убежище

Гуенивар отскочи от гърба на огромния вълк и отново се приземи върху стръмния скален насип над входа на пещерата. Улгулу се завъртя, изръмжа и подскочи към пантерата, драскайки с нокти по камъните, мъчейки се да се изкачи по-нагоре.

Пантерата подскочи отново, приземи се върху гърба на баргеста-вълк, обърна се и впи нокти в козината му. Чудовището се обърна, но Гуенивар за пореден път се озова върху скалите. Играта на „удряй и бягай“ продължи още няколко мига. Пантерата все така нападаше, после се оттегляше, но най-накрая вълкът успя да разгадае тактиката й и да я повали на земята с огромните си челюсти. Котката се изви и побягна, но се приближи прекалено много до стръмната пропаст. Улгулу се надвеси над Гуенивар и препречи пътя и за бягство.

Дризт се появи на входа на пещерата точно в мига, в който вълкът започна да избутва пантерата към ръба на пропастта. Камъчета се затъркаляха надолу по клисурата. Задните лапи на пантерата се подхлъзнаха надолу, после отново се изкачиха на ръба и се опитаха да се задържат. Дризт знаеше, че дори могъщата Гуенивар не може да се противопостави на тежестта и силата на този баргест.

Мрачният елф разбра, че едва ли ще успее да я спаси навреме. Той извади фигурката от черен оникс и я хвърли близо до котката.

— Върви си, Гуенивар! — заповяда Дризт.

Пантерата обикновено не би оставила господаря си в такъв тежък момент, но този път разбра намеренията му.

Улгулу я притискаше с всичка сила, неотстъпно я тласкаше към пропастта.

Изведнъж чудовището се озова срещу неуловима мъгла. И вълкът се наведе назад и се закатери диво, събаряйки много камъни, както и статуетката, в пропастта. Той загуби равновесие, не може да се задържи и в следващия миг летеше към дъното на клисурата.

Костите му отново изпукаха, а гъстата му козина изтъня — трансформиран като вълк, Улгулу не можеше да прави заклинанието си за левитация.

Отчаян, баргестът концентрира цялата си мощ и се опита да възвърне гоблиноидната си форма. Вълчата му муцуна се скъси и се превърна в лице със сплескани черти, а лапите му се удебелиха и превърнаха в ръце.

Полу-преобразеното създание не успя да възвърне истинската си форма докрай и се разби в камъните.

Дризт пристъпи към ръба на пропастта, направи заклинание за левитация и започна да се спуска бавно към дъното на клисурата, без да се отдалечава много от каменната стена. Както и последния път, заклинанието бързо изчерпа силата си и последните двайсет фута от разстоянието до земята Дризт се удряше в стената, в отчаян опит да се задържи или да забави скоростта си. Мрачният елф се удари тежко в твърдата скала, видя баргестът да се гърчи на няколко крачки от него, помъчи се да се изправи, за да се защити, но изведнъж всичко наоколо потъна в мрак.