Убежище

Един час по-късно, когато се завърна във фермата, съседът водеше със себе си кмета Делмо и още няколко въоръжени мъже. Те обиколиха нивите около къщата, после предпазливо влязоха вътре, сложили парцали на лицата си, за да не усещат отвратителната миризма.

— Какво чудовище може да е сторило това? — запита се кметът.

Вместо отговор, от спалнята на децата излезе един от фермерите — в ръката си държеше счупен ятаган.

— Оръжието на мрачния елф? Трябва да намерим МакГрисъл.

Делмо се поколеба. Той очакваше подкреплението от Сундабар да пристигне всеки момент и смяташе, че Ястреборъката Чучулига ще се справи по-добре отколкото избухливия и неконтролируем планинец.

Ала кметът не успя да възрази. Ръмженето на кучетата извести на всички, че Роди МакГрисъл бе пристигнал. Мърлявият широкоплещест мъж влезе в кухнята. Цялото му лице беше покрито в ужасни белези и кафява, засъхнала кръв.

— Елфическо острие! — извика той, веднага щом разпозна оръжието. — Същото, което оня мрачен елф използва срещу мен!

— Пазителката скоро ще пристигне — започна Делмо, но МакГрисъл не го слушаше. Той обикаляше из кухнята и спалнята, побутваше труповете с крак и се навеждаше, за да ги огледа и да потърси следи.

— Видях стъпките отвън — каза изведнъж планинецът. — Били са двама струва ми се.

— Мрачният елф не е сам — заяви кметът. — Още една причина да почакаме отряда от Сундабар.

— Ха! А откъде си сигурен, че ще дойдат? — изсумтя Роди. — Ще тръгна след елфа още сега, докато следата му е още прясна и кучетата могат да я надушат!

Няколко от събралите се фермери закимаха одобрително, докато Делмо не им напомни с какво същество си имат работа.

— Един-единствен мрачен елф успя да те повали, МакГрисъл — заяви кметът. — Сега смяташ, че са двама или повече. Как искаш да отидем и да ги заловим?

— Лошият късмет ме повали, а не друго! — тросна се Роди, после се огледа наоколо и се обърна към нерешителните фермери. — В кърпа ми беше вързан тоя мрачен елф!

Мъжете започнаха да бъбрят разтревожено и да си шепнат един на друг, когато кметът хвана МакГрисъл за ръката и го дръпна в другия край на стаята.

— Изчакай един ден — помоли го Делмо. — Ще имаме повече шансове за успех, когато пазителката дойде.

Роди не изглеждаше сигурен.

— Това си е моя битка — изръмжа той. — Той уби кучето ми и ми остави тези грозни белези.

— Искаш го, ще го получиш — обеща Делмо, — но тук не става дума само за кучето и гордостта ти.

Лицето на МакГрисъл се изкриви злобно, но кметът беше непоколебим. Ако в местността наистина върлуваше отряд мрачни елфи, това означаваше, че животът на всички в Малдобар бе в опасност. Докато чакаха помощ от Сундабар, най-голямата защита на малкото фермерско общество беше неговата сплотеност, а тя щеше да бъде разрушена, ако Роди поведеше мъжете, които и без това не бяха много, на бой с мрачните елфи. Бенсън Делмо беше достатъчно проницателен и знаеше, че не може да промени намеренията на МакГрисъл. Планинецът беше дошъл в Малдобар преди няколко години и бе останал там, но като цяло той беше скитник и не дължеше нищо на града.