Убежище
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убежище». Краткое содержание книги:
Бягайки от своите събратя, младият мрачен елф намира своето убежище в свят, много по-различен от този, в който се е родил.
Не след дълго започва да разбира неговите обитатели.
Приемането му сред тях се оказва бавно и мъчително, но не и невъзможно.
Със силата на волята и огромното си желание за промяна в живота си Дризт До’Урден все пак успява да намери нов дом и приятели на земята.
„Убежище е най-добрата книга, публикувана от TSR от дълго време насам“
Неуморима пантерата се втурна напред, а гладката и черна козина остана невидима в мрачните сенки на нощта. Котката тичаше неуловимо бързо и не след дълго достигна лагера.
Ястреборъката Чучулига и Габриел си почиваха край лагерния огън и се забавляваха с безкрайните странности на Фрет. Джуджето старателно почистваше мекия си кожен жакет с една твърда четка и не спираше да мърмори.
Роди се бе разположил от другата страна на пътеката, в малка ниша между ствола на паднало дърво и огромна скала, а кучето спеше свито в краката му.
— Ох, погледни до къде ме докара тази мръсотия! — изстена Фрет. — Никога, никога няма да успея да почистя жакета си! Ще трябва да си купувам нов — джуджето погледна към пазителката, която напразно се опитваше да прикрие усмивката си, и продължи да мърмори: — Смейте се колкото искате, лейди. Ще платите за него от собствения си джоб, не се притеснявайте! — закани се Фрет.
— Ех, тежки трябва да са дните на онези, които купуват премените на едно джудже — добави Габриел и Чучулигата избухна в смях.
— Смейте се, щом ви е смешно! — тросна се Фрет и затърка с четката толкова силно, че проби дупка в дрехата си. — Дявол да го вземе! — изруга джуджето и захвърли четката на земята.
— Затваряйте си устите! — изръмжа Роди и помрачи веселото настроение на приятелите. — Да не искате да ви чуят мрачните елфи?
На лицето на Габриел се изписа непоколебимо изражение, но пазителката осъзна, че съветът на планинеца, макар и отправен по груб начин, бе уместен.
— Хайде, да си починем, Габриел — промълви тя. — Дарда и Келиндил скоро ще се върнат и ще стане наш ред да сме на пост. Пътят, който ни чака утре, едва ли ще е по-малко изморителен от днешния — тя погледна към Фрет и му намигна — и по-малко мръсен, разбира се.
Габриел сви рамене, дръпна от лулата си и скръсти ръце зад тила си. Такъв бе животът, на който се наслаждаваше както той, така и всичките му приятели, обичащи приключенията. Нямаше нищо по-хубаво от лагерния огън под звездите и песента на планинския вятър наоколо.
Фрет обаче, не можеше да си намери място на коравата земя, той се обръщаше и въртеше на всички страни, недоволстваше и ръмжеше през цялото време.
Габриел не трябваше да поглежда към Чучулигата, за да се досети, че тя споделя усмивката му. Не трябваше да поглежда и към Роди, за да разбере, че едрият планинец се дразни ужасно от непрестанния шум. Без съмнение тези звуци бяха незначителни за ушите на живеещото в града малко джудже, но за ушите на привикналите към живота на път, шумът беше доста неприятен.
Изведнъж кучето на Роди настръхна и изръмжа, а от гората се чу леко изсвирване.
Чучулигата и Габриел скочиха на крака и за секунда се озоваха в края на осветения от огъня кръг, там откъдето бе дошъл знакът на Дарда.
Задърпал кучето си, Роди се измъкна от своята ниша и заедно с останалите излезе от осветения кръг, за да могат очите му да привикнат към тъмнината.
Фрет, който бе прекалено зает със собственото си неудобство, най-накрая забеляза общото вълнение.
— Какво? — с любопитство попита джуджето. — Какво става?
След кратък тих разговор с Дарда, пазителката и Габриел се разделиха и обиколиха лагера в противоположни посоки, за да се уверят в безопасността на осветения периметър.
— Дървото — чу се тих шепот и Чучулигата веднага се сниши.
Само след миг тя различи Роди, прикрил се между близката скала и един храст. Едрият мъж бе хванал оръжието си в една ръка, а с другата стискаше здраво челюстите на кучето си, за да не излае.
Планинецът посоки с глава към широките клони на един самотен бряст и Чучулигата проследи погледа му. Отначало пазителката не можа да различи нищо необичайно между гъстите листа, но после съзря блясъка на жълти котешки очи.
— Пантерата на мрачния елф — прошепна тя.
Роди кимна.
Двамата стояха неподвижни и наблюдаваха. Знаеха, че и най-малкото движение може да уплаши животното. Няколко секунди по-късно Габриел се присъедини към тях, тихо се сниши към земята и се загледа в тъмната фигура, скрита в клоните на самотния бряст. И тримата осъзнаваха, че сега времето е техен съюзник. Без съмнение Дарда и Келиндил вече заемаха своите позиции.
Клопката им със сигурност щеше да успее, но в този миг джуджето напусна лагера и се блъсна право в Роди МакГрисъл. Планинецът загуби равновесие, инстинктивно протегна ръка, за да се подпре на скалата, а кучето му с див лай се спусна към бряста.