Нека ти разкажа
- Автор: Букай Хорхе
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Делева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нека ти разкажа». Краткое содержание книги:
Това са уроците, които психотерапевтът Хорхе се опитва да предаде на студента Демиан, отишъл при него да разреши житейските си дилеми. Той получава отговори под формата на истории, които Дебелия (това е прякорът на необикновения терапевт) черпи както от живота, така и от античните митове, дзен мъдрости, притчи на суфите, народни приказки или автори като Екзюпери и Лафонтен. Тези истории ще ви трогнат, разсмеят или просто ще ви накарат да се замислите, но едно е сигурно: няма да ви оставят безразлични.
— Защо?
— Защото основната идея в постиндустриалното общество е да имаш, а не да бъдеш, както би казал Ерих Фром13. И за да ни убедят в това, са ни обвързали с една аксиома, която не можем да избегнем и затова я приемаме за нещо нормално. Това е фраза, която служи едновременно като движеща сила и като клопка.
— Фраза ли?
— Да. Тя гласи:
Колко щастлив ще съм с онова, което нямам.
А онова, което нямам, не е кола, нито къща, нито добра заплата, нито жена. Онова, което нямам, е онова-което-нямам, тоест, нещо невъзможно.
Иначе казано, ако се сдобия с онова-което-нямам, няма да съм щастлив, защото, като го получа (кола, къща, приятелка и т.н.), то престава да бъде онова-което-нямам, а според аксиомата мога да бъда щастлив само ако притежавам онова-което-нямам.
— Но от тази клопка няма спасение!
— Няма, ако не успееш да промениш аксиомата.
— А можеш ли?
— Всички образователни модели и норми могат да бъдат преразгледани, за да се потвърдят или коригират. Цената, която трябва да платим, е, че ценностите, свързани с установения ред, ще се разместят. Ще се почувстваме объркани и ще изгубим посоката, докато не открием нов ред, отговарящ на новата ни действителност. Но когато го направим, ще бъдем възнаградени: ще оценим това, което имаме, и ще се радваме на това, което сме.
Казват, че Диоген се шляел по улиците на Атина, облечен в дрипи, и спял по входовете на къщите.
Разправят, че една сутрин, преди още да се разсъни, пред входа на дома, където пренощувал, минал някакъв богат земевладелец.
— Добър ден — рекъл богаташът.
— Добър ден — отвърнал Диоген.
— Тази седмица беше много успешна за мен, затуй съм дошъл да ти дам тази кесия с монети.
Диоген го погледнал мълчешком, без да помръдва.
— Вземи ги. Няма измама. Мои са и ти ги давам, защото знам, че ти трябват повече, отколкото на мен.
— А ти имаш ли още? — запитал Диоген.
— Разбира се — отвърнал богаташът, — още много.
— А не искаш ли да имаш повече, отколкото имаш в момента?
— Е, разбира се, че искам.
— Тогава задръж си парите, защото на теб ти трябват повече, отколкото на мен.
А други разправят, че разговорът продължил така:
— Но и ти трябва да ядеш, а за това са нужни пари.
— Имам си една монета — показал я Диоген, — ще ми стигне за купичка жито за тази сутрин и може би за няколко портокала.
— Добре, но какво ще ядеш утре, вдругиден и след това? Откъде ще намериш пари утре?
— Ако си сигурен, че ще доживея до утре, и не смяташ, че грешиш, тогава може би ще взема парите ти…
Отново за парите
Този въпрос не ми даваше мира.
Имах чувството, че всеки момент ще стане нещо важно и значимо.
— Това е пробуждане — каза диагнозата Хорхе.
— Пробуждането ли? — запитах аз.
— Не, не е „пробуждане-то“, а едно „пробуждане“. Струва ми се, че това, което казваш, е също като да си в леглото и да гледаш през прозореца как се развиделява. Разбираш, че скоро ще видиш зората, и съзнаваш, че вече е време. Но все пак ти се иска да се поизлежаваш още малко.
— А, да. Точно това чувствам.
— Добре, успокой се. Почти всички изпитваме понякога горе-долу същото.
— Всъщност много се радвам, че не съм единствен. Макар че общата беда…
— Общата беда ли?
— Не знаеш ли поговорката? „Общата беда — утеха за глупците“.
— Интересно, но хората са големи педанти. Тази поговорка е много вярна, но в началото е била съвсем различна:
Общата беда — утеха за всички.
— Сериозно ли?
— Сериозно. Да подценяваш и да наричаш глупци хората като мен, които се чувстват по-добре, когато споделят бедата с някого, отколкото като страдат сами, е израз на високомерие.
— Добре, значи не съм чак такъв глупак и признавам, че това, което казваш, ме успокоява. А аз си мислех, че щом съм в такова състояние, значи съм идиот.
— Не, това не значи, че си идиот — подхвърли иронично Дебелия.
— Стига толкова, а?
— Добре, стига. Дано си разбрал, че не те смятам за идиот. Не мисля дори, че си объркан. Но ми се струва, че не искаш да разбереш, че в някои отношения си напреднал повече, отколкото в други, и не допускаш, че това е нормално.
Не израстваме еднакво във всяко отношение. Човек може да е много зрял за едни неща и много несигурен за други. Нормално е.
Затова правя аналогия с „едно“ от пробужданията.
Защото се пробуждаме много, много и много пъти.
Може да има някои, които преживяват „пробуждането“ и изведнъж започват да виждат цялата истина. Но аз не познавам този път, не познавам и никого, който го е извървял… Е, може би има такива. Възможно е Исус Христос, Буда или Мохамед да са се пробудили изведнъж.
13
Световноизвестен американско-немски философ и психоаналитик от еврейски произход (1900–1980 г.). — Б.пр.