Нека ти разкажа
- Автор: Букай Хорхе
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Делева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нека ти разкажа». Краткое содержание книги:
Това са уроците, които психотерапевтът Хорхе се опитва да предаде на студента Демиан, отишъл при него да разреши житейските си дилеми. Той получава отговори под формата на истории, които Дебелия (това е прякорът на необикновения терапевт) черпи както от живота, така и от античните митове, дзен мъдрости, притчи на суфите, народни приказки или автори като Екзюпери и Лафонтен. Тези истории ще ви трогнат, разсмеят или просто ще ви накарат да се замислите, но едно е сигурно: няма да ви оставят безразлични.
Всяка сутрин той будел царя и му носел закуска, пеейки и тананикайки весели трубадурски песни. На ведрото му лице греела широка усмивка и той посрещал всичко в живота спокойно и с радост.
Един ден царят наредил да го повикат.
— Паже мой — рекъл му. — Каква е тайната?
— Коя тайна, Ваше Величество?
— Тайната на твоето щастие?
— Няма никаква тайна, Ваше Величество.
— Не ме лъжи, паже! Отсичал съм глави и за по-малки провинения от една лъжа.
— Не лъжа, Ваше Величество. Нямам никакви тайни.
— А защо винаги си весел и щастлив? Защо, а?
— Господарю, нямам причина да съм тъжен. Ваше Величество ми оказва честта да му служа. Живея с жена си и децата си в дома, който царският двор ни осигури. Обличат ни и ни хранят, а на всичко отгоре Ваша милост ме възнаграждава от време на време с някоя и друга монета, за да се поглезим. Как да не съм щастлив?
— Ако не ми кажеш още сега тайната си, ще заповядам да ти отсекат главата — рекъл му царят. — Никой не може да е щастлив само заради това, което ми казваш.
— Но, Ваше Величество, няма никаква тайна. Толкова бих искал да ви доставя удоволствие, но не крия нищо от вас.
— Махай се, махай се, преди да съм извикал палача!
Слугата се усмихнал, поклонил се и излязъл от стаята.
Царят едва не полудял. Не можел да разбере защо този паж е така щастлив, като живее от подаяния, облича се със стари дрехи и се храни с огризките на царедворците.
Като се успокоил, повикал най-мъдрия от съветниците си и му предал разговора, който провел сутринта.
— Защо този човек е щастлив?
— О, Ваше Величество, защото не е в кръга.
— Не е в кръга ли?
— Точно така.
— И това го прави щастлив?
— Не, Ваша милост. Това не го прави нещастен.
— Да видим дали съм разбрал. Когато си в кръга, си нещастен, така ли?
— Точно така.
— А той не е.
— Точно така.
— А как е излязъл?
— Никога не е влизал.
— Но какъв е този кръг?
— Кръгът на деветдесет и деветте.
— Нищо не разбирам, наистина.
— Можете да го разберете само ако ми позволите да ви покажа как действа.
— Как?
— Като дадем възможност на пажа да влезе в кръга.
— Да, да го накараме да влезе.
— Не, Ваше Величество. Никой не може да накара никого да влезе в кръга.
— Тогава трябва да го примамим.
— Няма нужда, Ваше Величество. Ако му дадем възможност, той сам ще влезе.
— Но няма ли да разбере, че това значи да стане нещастен?
— Да, ще разбере.
— Тогава няма да влезе.
— Няма да устои.
— Твърдиш, че той ще знае, че ако влезе в този странен кръг, го чака нещастие, и въпреки това ще влезе в него и няма да може да излезе оттам?
— Точно така, Ваше Величество. Готов ли сте да загубите един прекрасен слуга, за да разберете какво представлява кръгът?
— Да.
— Много добре. Тази вечер ще дойда да ви взема. Трябва да приготвите една кожена торба с деветдесет и девет златни монети. Нито една повече, нито една по-малко.
— И какво друго? Да викна ли стражите за всеки случай?
— Само кожената торба. До довечера, Ваше Величество.
— До довечера.
— Така и направили. Същата вечер мъдрецът отишъл да вземе царя. Двамата се промъкнали в двора на палата и се скрили край дома на пажа. Там дочакали зората.
— В къщата запалили първата свещ. Мъдрецът завързал на кожената торба бележка, която гласяла:
Това съкровище е за теб.
То е награда, защото си добър човек.
Използвай го и не казвай на никого как си го получил.
След това вързал торбата за портата, почукал и отново се скрил.
Пажът се появил, а мъдрецът и царят дебнели какво ще стане иззад едни храсти.
Слугата видял торбата, прочел бележката, разтърсил кожената кесия и като чул звъна на метала, се стреснал, притиснал съкровището до гърдите си, огледал се да се увери, че наоколо няма никой, и се прибрал вкъщи.
Отвън се чуло как пажът залоства вратата и онези, които го дебнели, надникнали през прозореца да видят какво ще стане.
Слугата захвърлил на пода всичко от масата освен свещта. Седнал и изсипал съдържанието на торбата. Гледал го и не можел да повярва на очите си.
Цял куп златни монети!
Никога не бил държал в ръка нито една, а сега имал цял куп.
Пажът ги докосвал и загребвал с шепи. Галел ги и ги гледал под светлината на свещта. Събирал ги и ги разпръсвал, правейки купчинки.
И както си играел с тях, започнал да ги подрежда на купчинки по десет монети. Една купчинка по десет, две купчинки по десет, три, четири, пет, шест… Пресмятал ги наум: десет, двайсет, трийсет, четирийсет, петдесет, шейсет… До последното купче… но то било от девет монети!