Нека ти разкажа
- Автор: Букай Хорхе
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Делева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нека ти разкажа». Краткое содержание книги:
Това са уроците, които психотерапевтът Хорхе се опитва да предаде на студента Демиан, отишъл при него да разреши житейските си дилеми. Той получава отговори под формата на истории, които Дебелия (това е прякорът на необикновения терапевт) черпи както от живота, така и от античните митове, дзен мъдрости, притчи на суфите, народни приказки или автори като Екзюпери и Лафонтен. Тези истории ще ви трогнат, разсмеят или просто ще ви накарат да се замислите, но едно е сигурно: няма да ви оставят безразлични.
Малко преди края на моя час казах на Хорхе, че имам чувството, че съм пропилял сеанса и не съм извлякъл никаква полза.
— Не забравяй за дърваря, който не точи секирата си, Демиан. Може би един по-лек, дори несериозен сеанс е начин това да стане.
— По същата причина бих могъл да не дойда.
— Разбира се, че би могъл да не дойдеш. Няма да е същото нито за теб, нито за мен, но би могъл да не дойдеш.
— Ти си много специален.
— Разбира се. Ти също.
— Да, но ти си по-специален!
— Добре, приемам. Но да се върнем на това дали трябваше да дойдеш или не. Когато учех медицина, имах един професор, който преподаваше акушерство. Беше много приятен човек и винаги оставаше половин час след лекциите да отговаря на въпроси.
— Професоре, кое е най-доброто противозачатъчно средство? — попита веднъж една студентка.
— Вижте, госпожице. Идеалното противозачатъчно средство би трябвало да е икономически достъпно, лесно приложимо и абсолютно сигурно… — започна да отговаря професорът.
— Но има ли съвсем сигурно средство? — запита един рус хубавец от третата редица.
— Най-сигурен, икономически достъпен и лесен за прилагане е методът на „студената вода“.
— Какво представлява? — попитаха няколко души, както и момичето, което бе задало въпроса.
— Когато партньорката ви пожелае да правите секс, трябва да изпиете една след друга две-три чаши студена вода на малки глътки.
— Преди или след акта?
— Нито преди, нито след това — отвърна професорът. — А „вместо“…
— За да имаш полза от терапията, когато си така „отнесен“, Демиан, можеш например да идеш на кино, което ти обичаш много да правиш, да се видиш с някой приятел или да поспиш няколко часа. Както казваше моят професор: нито преди, нито след… а „вместо“. Всичко, от което се чувстваш добре, е терапия.
— Така е, но това значи, че трябва да взема решение. А мисля, че най-трудно става точно когато трябва да избирам.
Дебелия ме изгледа, сякаш бях отрепка, и аз усетих какво щеше да каже.
— Не, Хорхе. Не казвам, че предпочитам да не правя избор или че се отказвам от свободата си… — защитих се аз.
— Работата е там, че не искаш да поемеш риска от решението си.
— Разбира се, че не искам.
— И все пак сигурно вече знаеш, че макар ние, хората, да сме нещо цялостно, носим в себе си различни същности… Едни са по-развити, други — по-ясни, трети — по-мъгляви, някои с едни нужди, другите — с други.
— Но това значи, че никога не можем да вземем решение — възразих аз.
— И това не е лесно — отвърна Дебелия и се настани на една възглавница на пода.
Взех друга възглавница и се приготвих да чуя още една приказка.
Дебелия продължи:
— Когато дъщеря ми беше на пет години, с жена ми редовно купувахме книжки с приказки и ги четяхме на нея и на брат й, преди да заспят. В една от тези детски книжки прочетохме заедно приказка, която се казваше Кентавърът. Ще ти разкажа тази приказка, защото смятам, че е написана за теб.
Имало някога един кентавър, който — като всички кентаври — бил полумъж, полукон.
Един следобед, както се разхождал по поляната, усетил, че е гладен.
„Какво да ям? — рекъл си той. — Хамбургер или торба с люцерна? Торба с люцерна или хамбургер?“
И като не можал да реши, останал гладен.
Паднала нощта и на кентавъра му се доспало.
„Къде да спя? — рекъл си. — В обора или на хотел? На хотел или в обора?“
И като не можал да реши, не спал.
Като не ял и не спал, кентавърът се разболял.
„Кого да извикам? — помислил си. — Лекаря или ветеринаря? Ветеринаря или лекаря?“
Както бил болен и не можел да реши кого да повика, кентавърът умрял.
Хората от селото наобиколили трупа и им станало мъчно.
— Трябва да го погребем — рекли. — Но къде? В селското гробище или в полето? В полето или в гробището?
И като не могли да решат, повикали авторката на книжката, която не могла да вземе решение вместо тях и възкресила кентавъра.
И накрая така и не се разбрало, че приказката е свършила.
Две приказки за Диоген
— Да се върнем на темата за кръга.
— Така ли?
— Струва ми се, че разбирам замисъла за царя и слугата. Но лошото е, че имам чувството, че това се отнася и за мен. Всъщност смятам, че винаги, когато нямам големи проблеми, започвам да се чудя какво му липсва на едно или на друго, за да бъде идеално. Като казвам това, разбирам, че е ужасно, но не мога да го преодолея.
— Обществото, в което живеем, ни дава ясни сигнали, че позицията ти е такава, каквато се очаква да бъде.