Стоманеното сърце

— Не, не — възразих аз и се обърнах към тях, загърбвайки тъмната димяща грамада на двореца. — Това е първата част от плана. Караме Стоманеното сърце да мисли, че някой могъщ Епичен идва да го предизвика.

— И как бихме могли да направим това? — попита Коуди.

— Вече сме започнали — обясних аз. — Сега разпространяваме мълвата, че Случайност е убит от агенти на нов Епичен. Започваме да нападаме други Епични и създаваме впечатлението, че това е работа на същия съперник. После пращаме на Стоманеното сърце ултиматум — ако иска убийствата на подчинените му да престанат, ще трябва да излезе и да се бие.

— И той ще излезе. Стига да сме достатъчно убедителни. Проф, ти каза, че той е параноик. Прав си. Такъв е. И не може да устои на предизвикателство към властта му. Винаги лично се заема със съперниците, точно както постъпи със Смъртоносното посочване преди толкова много години. Ако има нещо, в което Възмездителите да са добри, това е избиването на Епични. Ако за кратко време убием достатъчно Епични в града, това ще е заплаха за Стоманеното сърце. Можем да го измъкнем навън, сами да изберем бойното поле. Можем да го накараме да дойде при нас и да попадне право в капана ни.

— Няма да стане — отсече Меган. — Просто ще прати Зарево или Повелителя на нощта.

Зарево и Повелителя на нощта — двама изключително могъщи Висши Епични, които бяха телохранители на Стоманеното сърце и негова дясна ръка. Бяха опасни почти колкото него самия.

— Показах ви слабото място на Повелителя на нощта — отговорих аз. — Слънчевата светлина, ултравиолетовата радиация. Той не подозира, че някой е наясно с това. Можем да го ползваме и да го хванем в капан.

— Не си доказал нищо — настоя Меган. — Показа ни, че той има слабо място. Но всеки Епичен има. Не знаеш, че това е слънчевата светлина.

— Прегледах източниците му — намеси се Тиа. — Наистина… наистина изглежда, че Дейвид може и да разполага с нещо.

Меган стисна зъби. Ако наистина трябваше да я убеждавам да се съгласи с плана ми, щях да се проваля. Не личеше тя да е склонна да се съгласи, колкото и добри да бяха аргументите ми.

Ала не бях убеден, че ми е нужна нейната подкрепа, каквото и да говореше Проф. Бях виждал как го уважават останалите Възмездители. Решеше ли той, че идеята е добра, те щяха да го последват. Само трябваше да се надявам, че моите доводи ще са достатъчно добри за него — въпреки настояването му да убедя Меган.

— Зарево — продължи Меган. — Какво ще кажеш за него?

— Лесна работа — отвърнах аз и настроението ми се подобри. — Зарево не е такъв, какъвто изглежда.

— Това какво означава?

— Нужни са ми записките, за да обясня. Но той ще е най-лесен от тримата, това ви го обещавам.

Меган направи физиономия, все едно това я обижда и се дразни, че не искам да споря с нея без записките си.