Стоманеното сърце
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Reckoners #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-954-2908-69-2
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Стоманеното сърце». Краткое содержание книги:
Стоманената стая притихна, а аз затаих дъх. Думите бяха почти като моите по-рано, ала като че от мекия глас на Ейбрахам с неговия фин акцент добиваха повече тежест.
Проф се обърна към Тиа.
Тя вдигна една снимка и ме попита.
— Това наистина ли е Повелителя на нощта? Сигурен ли си?
Тази снимка беше гордостта на моята сбирка — фотография на Повелителя на нощта до Стоманеното сърце в Деня на анексията, точно преди създадената от него тъмнина да се спусне над града. Доколкото знаех, тя беше единствена по рода си. Продаде ми я един хлапак, чийто баща я направил със стария си полароид.
Обикновено Повелителя на нощта беше прозрачен, безплътен. Можеше да преминава през твърди тела и да контролира самата тъмнина. В града идваше често, но винаги в безтелесната си форма. На тази снимка беше материален, носеше елегантен костюм и шапка. Имаше азиатски черти и черна коса до раменете. Разполагах с други снимки, където той беше безплътен. Лицето бе същото.
— Очевидно е той — отговорих аз.
— И снимката не е подправена — рече Тиа.
— Амии… — не можех да докажа това. — Не мога да гарантирам, че не е. Само че е полароид, значи вероятността да е фалшифицирана е по-малка. Тиа, той трябва да е материален през част от времето. Тази снимка е най-добрата следа, но имам и други. Хора, които са надушили фосфор и са зърнали край тях да минава някой, отговарящ на описанието. — Фосфорът беше един от признаците, че Повелителя на нощта използва силите си. — Открил съм десетина източника и те до един отговарят на тази теория. Слънчевата светлина е важна. Подозирам, че ултравиолетовата част е от значение. Облей го в светлина и той става телесен.
Тиа вдигна снимката и се взря в нея. После се зае да преглежда другите ми бележки за Повелителя на нощта.
— Мисля, че трябва да проучим това, Джон — каза тя. — Ако има шанс, може всъщност да се доберем до Стоманеното сърце…
— Можем — казах аз. — Имам план. Ще проработи.
— Това е глупост — намеси се Меган. Тя стоеше до стената със скръстени ръце. — Откровена глупост. Даже не знаем слабото му място.
— Можем да го разберем — тутакси отвърнах аз. — Убеден съм. Имаме следите, които са ни нужни.
— Даже и да го разберем — каза Меган и вдигна ръка — ще бъде практически безполезно. Препятствията пред възможността дори да се доберем до Стоманеното сърце са непреодолими.
Изгледах я и потиснах гнева си. Имах чувството, че тя спори с мен, не защото искрено не е съгласна, а защото по някаква причина ме намира дразнещ.
— Да… — продумах, обаче Проф ме прекъсна.
— Всички ме последвайте — рече той и стана.
Двамата с Меган се изгледахме ядно, а после всички тръгнахме след Проф към по-малката стая вдясно от основната. Даже Коуди се появи от третата стая — не беше чудно, че е слушал. Носеше ръкавица на дясната ръка. На дланта тя светеше с мека зелена светлина.
— Готов ли е изобразителят? — попита Проф.
— Почти — отговори Ейбрахам. — Той беше едно от първите неща, които нагласих. — Приклекна на пода до някакво устройство, което беше свързано със стената с няколко жици. Включи го.
Внезапно всички метални повърхности в стаята станаха черни. Подскочих. Все едно се носехме в тъмнината.
Проф вдигна ръка и почука по стената по определен начин. Стените се промениха и показаха изглед към града като от покрива на шестетажна сграда. В чернотата примигваха светлините на стотиците стоманени сгради в Нюкаго. Старите не бяха еднотипни; новите, които бяха построени върху някогашното езеро, бяха по-модерни. Първоначално бяха изградени от други материали, а после — умишлено превърнати в стомана. Бях чувал, че можеш да направиш разни интересни неща с архитектурата, когато имаш тази възможност.
— Това е един от най-развитите градове в света — каза Проф. — И се управлява от може би най-могъщия Епичен в Северна Америка. Тръгнем ли срещу него, драматично вдигаме залозите. А ние вече сме стигнали до максимума, който можем да платим. Провалът напълно ще сложи край на Възмездителите. Може да донесе катастрофа. Може да премахне и последната останала съпротива на човешкия род срещу Епичните.
— Само ми позволете да разкажа плана — рекох аз. — Мисля, че ще ви убедя. — Имах предчувствие. Проф искаше да тръгне срещу Стоманеното сърце. Ако успеех да изложа доводите си, той щеше да ме подкрепи.