Стоманеното сърце
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Reckoners #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-954-2908-69-2
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Стоманеното сърце». Краткое содержание книги:
Проф се обърна към мен и срещна погледа ми.
— Искаш да го направим? Добре. Ще ти дам възможност. Обаче не искам да убеждаваш мен. — Той посочи към Меган, която стоеше до входа, все още със скръстени ръце. — Убеди нея.
13.
Да убедя Меган. Страхотно. Очите й можеха да пробият дупки в… хмм, във всичко, предполагам. Искам да кажа, очите по принцип не могат да пробиват дупки, така че всякакво сравнение върши работа, нали?
Та очите на Меган можеха да пробият дупки в масло. Да я убедя, рекох си. Невъзможно.
Но нямаше да се предам, без да опитам. Пристъпих към лъскавата метална стена, върху която се виждаха контурите на Нюкаго, и попитах:
— Изобразителят може ли да покаже всичко?
— Всичко, което основната шпионска мрежа наблюдава или подслушва — обясни Ейбрахам и се изправи от мястото си до устройството.
— Шпионската мрежа ли? — попитах аз и изведнъж ми стана неловко. Пристъпих напред. Това устройство беше забележително. Създаваше ми усещането, че наистина стоя на покрива на постройка извън града, а не в малка стаичка. Илюзията не беше съвършена — ако се вгледах, все пак можех да забележа ъглите на стаята, а и триизмерното изображение не беше отлично при близките обекти.
Но поне докато не се взирах прекалено и не обръщах внимание на отсъствието на вятъра и градските миризми, наистина можех да си представя, че съм навън. И те изграждаха този образ, използвайки шпионската мрежа? Това беше системата на Стоманеното сърце за наблюдение на града, средството на Правоприлагането да води сметка какво правят хората в Нюкаго.
— Знаех, че той ни наблюдава — казах аз, — обаче не допусках, че камерите са толкова… обхватни.
— За щастие — уточни Тиа — намерихме разни начини да повлияваме на това, което мрежата вижда и чува. Затова не се тревожи, че Стоманеното сърце ни шпионира.
Все още ми беше неловко, но в момента не си струваше да се притеснявам за такива работи. Стъпих на ръба на сградата и погледнах улиците долу. Минаха няколко коли и изобразителят предаде шума. Пресегнах се напред и положих ръка върху стената на стаята — все едно я сложих върху нещо невидимо във въздуха. Много дезориентиращо.
За разлика от тензорите, за изобразителите бях чувал — хората плащаха добри пари да гледат такива филми. Разговорът с Коуди ме беше навел на размисъл. Дали бяхме научили да правим тези неща от Епичните с илюзионистки сили?
— Аз…
— Не — рече Меган. — Ако той трябва да ме убеждава, то аз ще водя разговора. — И тя застана до мен.
— Ама…
— Давай, Меган — рече Проф.
Промърморих си и отстъпих на място, където нямах чувството, че ще полетя надолу от няколко етажа.
— Просто е — каза Меган. — Има един огромен проблем в това да се изправим срещу Стоманеното сърце.
— Само един ли? — обади се Коуди, облегнат на стената. Все едно се облягаше на въздуха. — Да видим: невероятна сила, може да изстрелва залпове енергия от ръцете си, може да превръща всичко неживо в стомана, може да управлява ветровете и да лети със съвършен контрол… О, и е напълно неуязвим за куршуми, хладни оръжия, огън, радиация, удар с тъп предмет, удушаване и взрив. Това са примерно три неща, момичето ми.
И вдигна четири пръста.
Меган завъртя очи.
— Всичко това е вярно — отговори тя, после пак се обърна към мен. — Но нищо от изброеното не е даже първият проблем.
— Първият проблем е да го намерим — тихо каза Проф. Двамата с Тиа бяха извадили сгъваеми столове и седяха в средата на въображаемия покрив. — Стоманеното сърце е параноик. Той гледа да е сигурен никой да не знае къде точно се намира.
— Точно така — каза Меган, вдигна ръце и с издадени палци почна да управлява изобразителя. Понесохме се през Нюкаго, а сградите минаха като в гъста мъгла под нас.
Аз потръпнах и стомахът ми се преобърна. Пресегнах се към стената, обаче не знаех къде се намира, и се запрепъвах, докато я открия. Внезапно спряхме, увиснахме във въздуха и видяхме двореца на Стоманеното сърце.
Представляваше мрачна крепост от анодирана стомана, която се издигаше в края на града, върху онази част от езерото, която беше превърната в стомана. Простираше се в двете посоки, дълга редица тъмен метал с кули, трегери и ходници. Като някаква кръстоска между старо викторианско имение, средновековен замък и нефтена платформа. Ослепителни червени светлини грееха от дълбините на ниши, а от комините бълваше дим — черен на фона на черното небе.
— Казват, че нарочно е построил двореца объркващ — рече Меган. — Има стотици стаи и всяка нощ спи в различна спалня, храни се в различна трапезария. Предполага се, че дори персоналът не знае къде ще бъде той. — Тя враждебно се обърна към мен. — Никога няма да го намериш. Това е първият проблем.