Стоманеното сърце
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Reckoners #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-954-2908-69-2
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Стоманеното сърце». Краткое содержание книги:
Тунелът беше толкова тесен, че се тревожех да метна пушката на гръб — едно одраскване можеше да извади мерника и оптиката от строя. Затова пълзях и я държах в дясната ръка, което правеше нещата още по-неудобни. Тунелът водеше към някаква далечна мека светлина. Пълзях толкова дълго, че като я стигнах, коленете вече ме боляха. Нечия силна ръка ме улови за лявата мишница и ми помогна да изляза. Ейбрахам. Тъмнокожият мъж се беше преоблякъл в работни панталони и зелен потник, който разкриваше мускулестите му ръце. Не бях забелязал по-рано, че носи на врата си малък сребърен медальон, който се подава от дрехата.
Стаята, в която се озовах, беше неочаквано просторна. Достатъчно, та отрядът да разположи екипировката си и няколко спални чувала, без да става претъпкано. Имаше голяма метална маса, която излизаше направо от пода, пейки край стените и столове около масата.
Изсекли са я на място, осъзнах аз, докато оглеждах скулптрираните стени. Направили са тази стая с тензорите. Издялали са мебелите направо в нея.
Впечатляващо беше. Зяпнах. Отстъпих, за да може Ейбрахам да помогне на Меган да излезе от тунела. Стаята имаше две врати към видимо по-малки помещения. Осветяваше се от фенери, а на пода — залепени, за да не може човек да се препъне в тях — лежаха кабели, които водеха към друг малък тунел.
— Имате електричество — установих аз. — Как се сдобихте с електричество?
— Закачихме се към една стара линия на метрото — отговори Коуди, който тъкмо излизаше от тунела. — Полузавършена и забравена. Мястото е такова, че дори Стоманеното сърце не знае всичките му ъгълчета и задънени улици.
— Поредното доказателство за лудостта на Копачите — допълни Ейбрахам. — Навързали са захранването доста странно. Намирали сме стаи, които са напълно запечатани, обаче с години лампите светят от само себе си. Repaire des fantomes.
Проф излезе от една от страничните стаи.
— Меган ми каза, че си спасил информацията, обаче методите ти били… неконвенционални.
Застаряващият, но жилав мъж още носеше черната лабораторна престилка.
— Да, по дяволите — обади се Коуди и преметна пушката си през рамо.
Проф изсумтя.
— Добре. Да видим какво си донесъл, преди да реша дали да ти се карам или не. — Той се пресегна за раницата, която Меган държеше в ръка.
— Всъщност — подзех аз и пристъпих към нея, — аз мога да…
— Ти, синко, ще си седнеш, докато аз прегледам това. Изцяло. После ще говорим.
Гласът му беше спокоен, но аз схванах посланието. Седнах до стоманената маса и се замислих, а останалите се насъбраха около раницата и взеха да разлистват живота ми.
12.
— Охо — възкликна Коуди. — Честно казано, момко, мислех си, че преувеличаваш. Ама ти наистина си завършен супермозък, а?
Изчервих се и си останах седнал. Бяха отворили папките и бяха разпръснали съдържанието им. После минаха на тетрадките, предаваха си ги един на друг и ги разучаваха. Коуди най-сетне загуби интерес и дойде да седне при мен — опря се на лакти с гръб към масата.
— Имах работа за вършене — обясних аз. — Реших да я върша добре.
— Впечатляващо — рече Тиа. Тя седеше по турски на пода. Беше обула джинси, но още носеше блуза и блейзер, а прическата на късата й червена коса беше безупречна. Вдигна една от тетрадките ми. — Организацията е рудиментарна и не си ползвал стандартните класификации. Но е изчерпателно.
— Че има ли стандартни класификации?
— Няколко различни системи. Изглежда си уловил някои термини, които минават от система в система. Например Висш Епичен. Аз лично предпочитам системата на степенуването. На други места си измислил интересни неща. Наистина харесвам част от твоята терминология. Първична непобедимост, да речем.
— Благодаря — отвърнах аз, въпреки че малко се смущавах. Много ясно, че съществуваха начини за класифициране на Епичните. Аз обаче нямах нито образованието, нито средствата да уча такива неща, затова си бях измислил собствена система.
Оказа се изненадващо лесно. Имаше и особени случаи, разбира се — странни Епични, чиито сили не попадаха в нито една класификация, обаче удивително голям брой от останалите показваха сходства. Винаги имаше индивидуални особености като трепкането на илюзиите на Рефракционната. Основните способности обаче често много си приличаха.
— Обясни ми това — каза Тиа и вдигна друга тетрадка.
Без особено желание се смъкнах от стола и седнах на пода до нея. Сочеше бележка, която бях сложил под данните за един Епичен на име Твърдината.