Полукрал. Първа част от трилогията Разбито море

– Ти ще се оправиш някак, винаги успяваш. Най-върлият враг на моряка е морето, счупено или не, дървото плава, нали така? Какво толкова трудно? Продължаваме. – Погледът й се насочи към Ярви, който в този момент влизаше приведен под горния праг на ниската врата. – Ааа, моят емисар! Съдейки по това, че все още сме с кожи на гърбовете, вярвам, всичко е минало добре?

– Трябва да говоря с теб, капитане. – Ярви беше свел поглед към земята, както подобава на пастор, когато говори със своя крал. – Насаме.

– Хм. – Тя изпъчи напред долната си устна и прокара по нея пръсти като музикант по струните на арфа. – Винаги съм заинтригувана от искането за частна аудиенция от мъж, пък било то прекалено млад, сакат и толкова непривлекателен като теб. Връщай се към дъските и кълчищата, Сюмаел, искам до сутринта да сме на вода.

Слепоочието и челюстта на Сюмаел заиграха, когато тя стисна яростно зъби:

– На вода или под вода – чу я Ярви да сумти под нос, когато го избута с рамо на път към вратата.

– Е? – Шадикшарам отпи голяма глътка и дъното на бутилката й изтрака, докато я слагаше на пода.

– Поисках от шенд правото на гостоприемство, капитане. Според традициите си те не могат да го откажат на никого, дори на непознат, стига да го поиска както подобава.

– Хитро – каза Шадикшарам и започна да събира черни и посивели кичури коса в шепите си.

– После преговарях за нещата, които ни трябват, и успях да се спазаря за отлична цена според мен.

– Още по-хитро – отвърна тя, докато намотаваше косата си в обичайната плетеница от кичури.

Сега обаче идваше моментът за истинската хитрост.

– Боя се обаче, че ти, капитане, няма да намериш сделката за така добра.

Очите й се присвиха леко.

– И защо така?

– Твоят отговорник за склада и твоят главен надзирател си прибраха дял от печалбата ти.

Шадикшарам замълча и започна бавно и внимателно да забива една по една иглите за коса в плетеницата от кичури. Лицето й остана непроменено, но Ярви изведнъж изпита усещането, че стои на ръба на бездънна пропаст.

– Така направиха, значи? – отвърна накрая тя.

Беше очаквал всичко друго, но не и пълна липса на реакция. Възможно ли е да е знаела през цялото време, но просто да не я е грижа? Ще го върне ли сега обратно на греблото? Ще разберат ли Триг и Анкран, че ги е издал? Ярви облиза бавно устни. Знаеше, че стои върху ужасяващо тънък лед, но не му оставаше друго, освен да продължи започнатото с надеждата да се добере някак до твърда земя.

– И не за пръв път – изграчи пресипнало.

– Нима?

– Във Вулсгард им даде достатъчно пари за здрави и силни гребци, но те ти доведоха най-евтиното измежду човешките отрепки, които успяха да намерят, измежду тях – мен. Предполагам, си получила обратно малък остатък от парите.

– Смехотворно малък. – Шадикшарам вдигна бутилката с два пръста за гърлото и отпи голяма глътка. – Но започвам да се чудя дали въпреки това не съм излязла на печалба с теб.

Ярви едва се сдържа да не избълва всичко на един дъх, но знаеше, че трябва да говори бавно, сдържано, както подобава на добър пастор.

– И двата пъти се договаряха на халийн, мислейки, че никой няма да ги разбере. Но аз говоря и този език.