Полукрал. Първа част от трилогията Разбито море
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #1
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Полукрал. Първа част от трилогията Разбито море». Краткое содержание книги:
През цялото време Триг държеше веригата му така леко, че в даден момент забрави за него. До момента, в който не приключи с търговията и спестеното сребро не издрънча обратно в кесията на капитана. Тогава чу шепота на надзирателя в ухото си и усети как космите на тила му настръхват.
– Мислиш се за много хитър, а, сакато момченце?
Ярви се замисли добре, преди да отговори:
– Разбирам от... някои неща.
– Безсъмнено. Очевидно си разбрал мен и Анкран, а после си предал тези си разбирания на капитана. Доста отмъстителен нрав има тя, а? Историите за себе си, случките, които разказва, те може и да са измислица, но едно да знаеш от мен, истинските, които съм видял с очите си, ще те смаят не по-малко. Веднъж уби човек, защото я настъпи, без да иска. Едър, много едър мъж при това.
– Може би затова я е заболяло толкова.
Триг дръпна рязко веригата, нашийникът се впи в шията на Ярви и той изписка от изненада.
– Не се осланяй прекалено много на добротата ми, момче.
И наистина добротата на Триг нямаше вид на нещо здраво и силно, способно да понесе кой знае какъв товар.
– Изиграх картите си такива, каквито ми се паднаха – изграчи сподавено Ярви.
– Важи за всички ни – изгука нежно Триг. – А Анкран изигра своите зле и си плати за глупостта. Аз обаче не смятам да го последвам. Ще ти отправя същото предложение като на него. Половината от това, което заделиш от парите на Шадикшарам – даваш на мен.
– Ами ако не заделям нищо?
– Хъ – прихна Триг. – Всеки заделя, момче. Част от това, което получа от теб, ще поделя с останалите надзиратели и така всички ще са доволни и щастливи. Приятели и усмивки навред. Не ми ли дадеш нещо обаче, ще си спечелиш само врагове. Лоши врагове. – Той намота веригата около дебелата си длан и дръпна рязко Ярви към себе си. – Не забравяй, хитрите момченца се давят точно като глупавите.
Ярви преглътна. Майка Гундринг казваше: „Добрият пастор никога не казва „не“, когато може да каже „може би“.
– Капитанът е предпазлива. Още не ми се доверява. Дай ми малко време.
Триг го отблъсна от себе си и го подкара отново напред към „Южен вятър“:
– Гледай само да е наистина малко.
За Ярви това бе предостатъчно. Старите приятели в Торлби – за старите врагове и дума да не става – също нямаше да чакат вечно. Колкото и прекрасна личност да бе главният надзирател, Ярви искрено се надяваше пътищата им да се разделят много скоро.
След Ройсток потеглиха на север. Минаха покрай безименни мочурливи земи, покрити с гладки като огледала езерца и локви – чак докъдето стигаше погледът. От тях надничаха хилядите отражения на небето и облаците – безбройното, незаконородено потомство на земя и небе. Над пустошта се рееха и крякаха самотни птици, а Ярви вдишваше дълбоко солта и студа и копнееше за дома.
Често мислеше за Изриун, опитваше се да си спомни уханието й, когато се доближи до него, извивката на устните й, когато се усмихна, как сияеше слънцето през косата й, когато застана на вратата на Залата на боговете. Оскъдни спомени, прехвърляни наум отново и отново, докато накрая не се протриха и изтъняха като дрипите на просяк.
Обещана ли е вече на по-добър съпруг? Усмихва ли се другиму? Целува ли друг любим? Ярви стисна зъби. Трябва да се върне у дома.
Всеки свободен момент прехвърляше наум планове за бягство.
Когато спряха до едно тържище, чиито постройки бяха така нескопосано скалъпени, че човек рискуваше да се сдобие с треска само вървейки покрай тях, той посочи на Триг една прислужница и докато надзирателят беше зает да я зяпа, успя да скрие между току-що закупената сол и подправки една специална придобивка. Достатъчно листа сплетница, за да замае главите на всички надзиратели на кораба, дори да ги приспи за кратко, ако докараше правилната доза.
– Какво става с парите, момче? – Изсъска в ухото му Триг, докато вървяха обратно към „Южен вятър“.
– Всичко съм намислил, скоро – усмихна се непринудено Ярви и си представи как премята през борда тялото на приспания Триг.
Беше много по-ценен, уважаван и ако трябваше да бъде честен – успешен като отговорник за склада, отколкото като крал. Сега гребците ядяха добре, носеха по-топли дрехи и не пропускаха да изразят одобрението си всеки път, когато минаваше по пътеката между пейките. Докато бяха на вода, можеше да се движи свободно из кораба, но също като скъперник, сдобил се с малко печалба, тази свобода само изостри апетита му за повече.