Пред вратите на мрака [bg]

Демонът подуши въздуха, после се обърна и извика нещо на човеците. Един от тях се поклони и забърза нанякъде.

Горе на скелето работниците вдигаха поредния камък, за да го поставят в градежа на една от наклонените колони. Сега, след като беше по-близо, Сандрина виждаше, че върху колоните се работи с особено внимание и под постоянно и зорко наблюдение. Двама мъже с дълги тоги, изглежда, ръководеха тази част от строежа и веднага щом някой камък биваше поставен на мястото му, подхващаха протяжен напев. Не чуваше думите им, но чувството, което я изпълни, докато наблюдаваше тази странна сцена, я накара да потрепери от смразяващ страх.

Нещо огромно, неподлежащо на обяснение и несъмнено подчинено на зъл умисъл се осъществяваше тук от демоните с помощта на техните простосмъртни работници и магове. Не можеше да измисли никакво обяснение за всичко това и вече не се съмняваше, че ще е най-добре да се махне оттук колкото се може по-скоро и да докладва на отец-епископ Крийган. Това, което бе видяла, не можеше да се повери на вестоносец — Сандрина трябваше лично да измине пътя до Острова на чародея. Пъг и другарите му разполагаха с едно устройство, което щеше да я прехвърли в Риланон мигновено, а островът бе много по-близо до Дърбин, отколкото Крондор. Освен това там за последен път бе видяла Амиранта.

Ала любопитството продължаваше да я тегли в обратна посока, защото не беше сигурна, че е видяла достатъчно. Може би трябваше да събере повече информация.

Докато се колебаеше, чу приближаващи се отзад стъпки и в мига, когато се обърна, върху нея се нахвърли едно джудже. Имаше нещо в погледа му, което я предупреди, че моментът не е подходящ за преговори: джуджето замахваше с късия си меч с очевидното намерение да я прати в отвъдното.

Сандрина успя да се претърколи на една страна и да се изправи, като смъкна от гърба си щита с лявата ръка, докато с дясната вдигна меча си, за да парира удара.

Ловкото отбиване й подсказа, че това не е неопитен боец, а ветеран, когото не бива да подценява. Никога не се бе сражавала с джудже, но знаеше, че имат репутацията на изключително опасни и упорити противници. Не би могла да разчита, че ще го изтощи, по-скоро можеше да се случи обратното — той щеше да върти меча, докато тя рухне от умора, а после да танцува над трупа й. Със сигурност не би могла да го надвие със сила и се съмняваше, че ще успее да го обезоръжи. Единствената й надежда бе бърза смърт.