Затворникът на рая
- Автор: Сафон Карлос Руис
- Серия: El cementerio de los libros olvidados #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191521012
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Затворникът на рая». Краткое содержание книги:
Фермин усети как по гърба му изби студена пот. Салгадо оголи изпотрошените си зъби в усмивка.
— Така си и знаех — рече той.
Фермин изруга под сурдинка и отиде да се свие в своя ъгъл, колкото се можеше по-далече от съкилийника си. Затишието продължи само една минута.
— Моето мълчание си има цена — заяви Салгадо.
— Трябваше да ви оставя да умрете, когато ви донесоха — измърмори Фермин.
— В знак на признателност съм готов да ви направя отстъпка — продължи Салгадо. — Моля ви само за една последна услуга и ще запазя тайната ви.
— Как мога да съм сигурен, че ще е последна?
— Защото ще ви пипнат като всички, които са се опитали да офейкат оттук, и след като ви потормозят няколко дена, ще ви обесят на двора за назидание на останалите и тогава вече не ще мога да ви поискам нищо друго. Какво ще кажете? Една малка услуга и пълното ми съдействие в замяна. Давам ви честната си дума.
— Вашата честна дума? Човече, защо не го казахте по-рано? Това променя всичко.
— Елате по-близо…
Фермин се поколеба за миг, но си каза, че няма какво да губи.
— Зная, че оня кучи син Валс ви е поръчал да изкопчите от мен къде съм скрил парите — рече Салгадо. — Не си правете труда да отричате.
Фермин само сви рамене.
— Искам да му кажете.
— Каквото ми наредите, Салгадо. Къде са парите?
— Предайте на директора, че трябва да отиде лично и сам. Ако някой го придружи, няма да получи и едно дуро. Кажете му да отиде при старата фабрика „Вилардел“ в Пуебло Нуево, зад гробището. Точно в полунощ. Нито по-рано, нито по-късно.
— Дотук всичко звучи като комична пиеска с елементи на мистерия, Салгадо…
— Слушайте ме внимателно. Кажете му, че трябва да влезе във фабриката и да намери старата кабина на пазача до тъкачния цех. Когато отиде там, да почука на вратата и щом го попитат кой е, трябва да отговори: „Жив е Дурути!32“
Фермин едва се сдържа да не прихне.
— Това е най-голямата глупост, която съм чувал от последната реч на директора насам.
— Просто му повторете каквото ви казах.
— А откъде знаете, че няма да отида аз и с тия ваши пароли от евтина мелодрама да прибера парите за себе си?
Алчност гореше в очите на Салгадо.
— Не ми го казвайте: няма да отида, защото ще съм мъртъв — допълни Фермин.
Лукава усмивка играеше по устните на съкилийника му. Фермин се взря в очите му, пламнали от жажда за мъст, и изведнъж разбра какво целеше той.
— Това е клопка, нали? — попита.
Салгадо не отговори.
— Ами ако Валс оживее? Не помислихте ли какво ще ви направят тогава?
— Нищо, което да не са ми направили вече.
— Бих казал, че не ви липсва мъжество, ако не знаех, че ви е останала само половин топка. А ако сметките ви излязат криви, ще се лишите и от нея — отсъди Фермин.
— Това си е моя грижа — тросна се Салгадо. — Е, какво решаваме, Монте Кристо? Договорихме ли се?
И той протегна единствената ръка, която му бе останала. Фермин я погледа няколко мига, преди да я стисне неохотно.
14
Фермин трябваше да дочака традиционната неделна реч след литургията и кратката разходка в двора, за да се приближи до Мартин и да му довери какво е поискал Салгадо.
— Това няма да попречи на нашия план — увери го Мартин. — Изпълнете молбата му. На този етап не можем да си позволим донос срещу нас.
Фермин, който дни наред страдаше ту от гадене, ту от сърцебиене, избърса студената пот, избила по челото му.
— Мартин, не че не ви се доверявам, но ако планът ви е толкова добър, защо не го използвате, за да се измъкнете оттук самият вие?
Писателят кимна, сякаш отдавна бе очаквал този въпрос.
— Защото аз заслужавам да бъда тук, а дори да не беше така, вече няма място за мен извън тези стени. Няма къде да отида.
— Нали имате Изабела…
— Изабела е омъжена за човек, десет пъти по-добър от мен. Единственото, което ще постигна, ако се махна оттук, е да я направя нещастна.
— Но тя прави всичко възможно, за да ви измъкне от това място…
Мартин поклати глава.
— Трябва да ми обещаете нещо, Фермин. Единственото, което ще поискам в замяна на помощта ми.
Явно сме в месеца на молбите, помисли си Фермин, докато кимаше охотно.
— Каквото кажете.
— Ако успеете да избягате оттук, искам да се грижите за нея, стига да можете. От разстояние, без тя да знае, без дори да разбере, че съществувате. Наглеждайте и нея, и сина й Даниел. Ще направите ли това за мен, Фермин?
— Разбира се.
Мартин се усмихна тъжно.
— Вие сте добър човек, Фермин.
32
Хосе Буенавентура Дурути Доминго (1896–1936) — испански политически деец, ключова фигура на анархическото движение през периода преди Испанската гражданска война.