Затворникът на рая

Валс плъзна ръка към нея.

— Изабела… мога ли да ви наричам така?

— Не ме докосвайте!

Той отдръпна ръката си и се усмихна помирително.

— Добре, нека само да говорим спокойно.

— Няма за какво да говорим. Ако не оставите Давид на мира, ще отнеса историята ви и измамата ви до Мадрид или докъдето е нужно. Всички ще научат що за човек и що за писател сте. Никой и нищо няма да ме спре.

Очите й се бяха налели със сълзи и чашата чай трепереше в ръцете й.

— Моля ви, Изабела. Пийнете мъничко. Ще ви се отрази добре.

Изабела разсеяно отпи няколко глътки.

— Така, с малко мед, има най-добър вкус — добави Валс.

Тя отпи още две-три глътки.

— Трябва да кажа, че ви се възхищавам, Изабела — рече той. — Малцина биха имали куража и душевната сила да защитят един окаян клетник като Мартин… човек, когото всички са предали и изоставили. Всички освен вас.

Изабела погледна неспокойно към часовника над бара. Беше десет и трийсет и пет. Тя отпи още няколко глътки от чая и пресуши чашата.

— Навярно сте много привързана към него — предположи Валс. — Понякога се питам дали, с течение на времето, когато ме опознаете по-добре в истинската ми същност, не бихте се привързали толкова силно и към мен.

— Отвращавате ме, Валс. Вие и всички боклуци като вас.

— Зная, Изабела. Но в тази страна винаги боклуци като мен са на власт, а хората като вас неизменно остават в сянка. Все едно е коя фракция държи юздите.

— Но не и този път! Този път вашите началници ще узнаят какво вършите.

— Какво ви кара да мислите, че това ще ги впечатли, или че те не правят същите или дори по-лоши неща от мен, който съм просто аматьор?

Валс се усмихна и измъкна един сгънат лист хартия от джоба на сакото си.

— Изабела, искам да знаете, че не съм такъв, за какъвто ме смятате. За да ви го докажа, ето ви заповедта за освобождението на Давид Мартин с утрешна дата.

Директорът й показа документа. Изабела го разгледа невярващо. Валс извади писалката си и без повече увърталия подписа заповедта.

— Ето! Технически погледнато, Давид Мартин вече е свободен човек. Благодарение на вас, Изабела. Благодарение на вас…

Изабела му отправи стъклен поглед. Валс забеляза, че зениците й бавно се разширяваха, а над горната й устна бяха избили ситни капчици пот.

— Добре ли сте? Нещо пребледняхте…

Тя се изправи, като се олюляваше, и се хвана за стола.

— Да не ви прилоша, Изабела? Искате ли да ви откарам някъде?

Изабела отстъпи няколко крачки назад и се сблъска с келнера на път към изхода. Директорът остана на масата, отпивайки от чая си, докато часовникът не показа десет и четирийсет и пет. Тогава остави няколко монети на масата и бавно се отправи към изхода. Колата го чакаше на тротоара, а шофьорът стоеше до нея и държеше вратата й отворена.