Затворникът на рая
- Автор: Сафон Карлос Руис
- Серия: El cementerio de los libros olvidados #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191521012
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Затворникът на рая». Краткое содержание книги:
— Направо съм вкаменен — рече Мартин.
— Чакайте, това още нищо не е. Дръжте се сега за големия финал. След една-две минути геоложки проучвания в аналната област Салгадо изпуска една въздишка като Св. Йоан Кръстни и чудото става. Пръстите му измъкват нещо лъскаво и дори от ъгъла, където лежа, ясно се вижда, че това не е обикновено говно.
— А какво беше?
— Ключ. Не гаечен ключ, а едно от ония малки ключета, които се използват за куфарчета или за шкафчета в гимнастически салони.
— И после?
— После излъсква ключето с плюнка, защото сигурно е ухаело на рози, както лесно мога да си представя. Накрая отива до стената и след като се уверява, че все още спя — факт, който потвърждавам с много сполучливо хъркане, досущ като на кутре санбернар, — скрива ключа, като го пъха в една пролука между камъните и я замазва с мръсотия, а нищо чудно и с материал от проучванията си в долните региони.
Известно време Мартин и Фермин само се гледаха мълчаливо.
— И вие ли си мислите същото като мен? — попита накрая Фермин.
Мартин кимна.
— И колко, според вас, може да е скътало нашето алчно гълъбче в гнезденцето си?
— Достатъчно, за да вярва, че си струва да губи пръсти, ръце, част от тестикуларната си тъкан и Бог знае още какво, за да запази тайната на местонахождението му — предположи Мартин.
— И какво да правя сега? Знайте, че преди да допусна тая усойница Валс да докопа малкото съкровище на Салгадо, за да финансира луксозни издания на великите си творби и да си купи кресло в Кралската езикова академия, по-скоро ще глътна този ключ или, ако се наложи, ще го пъхна в презрените части на собствения си стомашно-чревен тракт.
— Засега не предприемайте нищо — посъветва го Мартин. — Уверете се, че ключът още си е там, и чакайте моите указания. Тъкмо доизкусурявам последните детайли на бягството ви.
— Не искам да ви обидя, господин Мартин, безкрайно съм ви признателен за съветите и моралната подкрепа, но в тая работа си залагам главата и някои други скъпоценни придатъци, и като се има предвид, че по всеобщо мнение сте луд за връзване, доста ме тревожи мисълта, че оставям живота си във вашите ръце.
— Че ако не се доверите на един романист, на кого другиго ще се доверите?
С тези думи Мартин тръгна към другия край на двора, обвит в неизменния си облак от цигарен дим, а Фермин остана загледан след него.
— Света Богородичке — промърмори той на вятъра.
13
Зловещата игра на залози, организирана от Номер 17, се проточи още няколко дни. През това време Салгадо ту изглеждаше на път да издъхне, ту се надигаше, за да се завлече до решетките на килията, откъдето крещеше с цяло гърло строфата: „Кучи-синове-няма-да-ми-измъкнете-и-стотинка-мамка-ви-мръсна“, и вариации на тази тема, докато не рухнеше на пода, прегракнал и изтощен. После Фермин трябваше да го вдига оттам и да го отнася на койката.
— Гътна ли се Хлебарката, Фермин? — питаше Номер 17, щом го чуеше да тупва на пода.
Фермин вече не си правеше труда да дава медицински заключения за своя съкилийник. Ако се споминеше, бездруго щяха да видят как го изнасят с брезентовия чувал.
— Вижте, Салгадо, ако ще мрете, направете го най-сетне, а ако сте решили да живеете, бъдете по-тих, моля ви, че до гуша ми дойде да ви слушам как се пенявите — каза Фермин, като го зави с парче мръсен брезент, който в отсъствието на Бебо бе успял да изврънка от един тъмничар. За целта бе спечелил благоразположението му с една уж доказана стратегия за съблазняване на петнайсетгодишни девойчета с гощавка от бита сметана и медени курабийки.
— Не ми се правете на благотворител, че сте ми ясен като бял ден. И вие сте като ония лешояди, които си залагат даже и гащите, че ще пукна — отвърна Салгадо, явно решил да запази проклетията си до сетния си миг.
— Не искам да противореча на смъртник, който бере душа, но знайте, че не съм заложил нито грош в тая игра, и дори ако река някога да се отдам на порок, пак няма да правя залози за живота на човешко същество. Макар че вие сте толкова човешко същество, колкото аз съм бръмбар — заяви Фермин.
— Не си въобразявайте, че с тия дрънканици ще ми хвърлите прах в очите — злобно рече Салгадо. — Отлично зная какво кроите с вашия сърдечен приятел Мартин в духа на „Граф Монте Кристо“.
— Не зная за какво говорите, Салгадо. По-добре поспете някой и друг час или цяла година, ако щете — бездруго няма да липсвате на никого.
— Ако си мислите, че ще избягате от това място, значи сте луд като него.