Трубадур

Денят ми започна по изключително необичаен начин още от сутринта: първите слънчеви лъчи ме хванаха да обирам все още влажно пране от простор. Бях огледал десетина къщи, докато се спра на подходящи дрехи, и сега тичах по гащи обратно към колата, следван от бесния лай на кучетата зад всички огради по улицата. Нямах угризения обаче — преметнат на въжето оставих да съхне професионален неопрен, който със сигурност беше в пъти по-скъп от парцалките, които бях задигнал.

Спрях отново в другия край на града и се преоблякох. След това събрах всички дреболии от колата, които можеха да ми бъдат от полза, и зарязах волвото на Херцога в една нива. Не си правех илюзии — скоро градът щеше да бъде щателно претърсен от хората му, а и не исках да се движа за трети път в рамките на денонощието с автомобил, чийто водач бях убил малко преди това.

Пообиколих улиците и скоро се натъкнах на самотен таксиджия, който пиеше кафе пред баничарница и си бъбреше с продавачката. Възползвах се първо от услугите на втората, а след това и от неговите. Без много въпроси човекът ме откара до съседния град — оставих го да говори предимно за себе си, за бившата му жена, за политика и за спорт и стратегически вмъквах съгласие, кимване или неясно измърморване.

Оттам нататък пътувах на стоп до София. В квартирата си близо до Лъвов мост необезпокоявано си взех вана и се заех да планирам следващите си действия. Точно както бе предсказала Джехане-Сибила, аз щях да се върна при Яред. Положих изключителни усилия и се забърках в нови каши, за да се добера до Вълшебника от Батак; щеше да е глупаво да не последвам оскъдния му съвет. Ако се поразтърсех, вероятно щях да открия и друго оръжие, изработено от метеоритна руда, но нямах представа колко време щеше да ми отнеме. Следобед посетих интернет кафе и се убедих, че метеоритни ножове се продават в мрежата, но най-бързата доставка щеше да ми изгуби десетина дни — едва ли разполагах с толкова. Освен това, колкото и красиви да изглеждаха остриетата, нито едно от тези, които видях, не притежаваше магнетизма на яредовите Близнаци. Още щом бях чул Магьосника да споменава за метеоритно желязо, в ума ми бяха изплували кинжалите на Яред.

След като се бях убедил, че те са целта ми, трябваше да открия стария лисугер. Поръчах си кафе, вода и сандвич и се заех да систематизирам информацията за моя враг номер едно.

Яред беше иранец. Самият той обучен от баща си, бе основал школа за убийци в Техеран. Вземал предимно момчета-сираци, грижел се за тях като за свои деца, намирал им подходяща партия сред собствените си дъщери или сред колекцията си от осиротели момичета. Знаех, че е имал двама синове, но и двамата загинали още в Иран. Оттогава му се раждали само дъщери; винаги съм се чудел дали по някакъв начин това не е било планирано и манипулирано.