Трубадур

— Признавам, че очаквах повече — измърморих аз разочаровано.

— Значи не сте си създал правилните очаквания — отряза ме докторът. — Ето какво, трябва да бъде изпълнен ритуал. Целта ви не е просто да умрете, а да слезете жив там долу и да се върнете. Виждам това да се случи посредством ритуал, отделящ духа от тялото. Така физически вие ще останете тук, в транс, а духът ви ще се пренесе в Отвъдното.

— Имате ли идея кой би могъл да проведе този ритуал? — попитах аз, разяждан от съмнения.

— Всъщност да. Ритуалът може да бъде изпълнен или от шаман, или от вещица. Откъм шамани в границите на страната сме силно ограничени, но пък вещица ще ви намеря. Следващото, от което ще имате нужда, е оръжие. Духът ви няма да може да вземе нищо конвенционално от нашия свят, а не знам какво ви чака там и дали ще откриете подходяща екипировка. Според много източници има един тип оръжие, което може да бъде пренесено в Отвъдното и да бъде използвано там — оръжие, изковано от небесен метал.

— Що за глупост?… — не се въздържах аз. Той ме стрелна с поглед в огледалото.

— Казвам ви какво съм чел. От зората на човечеството до днес металът, паднал с метеорит, се е считал за свещен и за притежаващ магически свойства. Имайки предвид, че във всяка легенда лежи някаква истина, ви съветвам да се сдобиете с острие, изработено от паднал метеор.

— Откъде, по дяволите, да… — Естествено. В моменти като този как да не мразиш съдбата?

— Внимавай да не се порежеш.

Аз се сепнах и отдръпнах ръка назад. Усетих как той застана зад мен, точно на две педи разстояние. Обзалагах се, че стои леко изпъчен, с ръце, хванати зад гърба. Заставаше в тази поза, когато се чувстваше в безопасност, само сред хора от домакинството. Никога обаче не си бях правил илюзии, че аз съм в безопасност, когато ръцете му са зад гърба — веднъж бях станал свидетел колко смъртоносно бърз може да е той в тази поза — прониза в гърлото своя гост, без да промени изражението си, без да прекъсне речта си; избърса острието в рамото му и отново сключи пръсти зад гърба си.

Яред се пресегна покрай мен и вдигна единия кинжал от поставката. Хвана го за дръжката и го придвижи все така над рамото ми. Опитах се да не потреперя, когато острието мина покрай ухото ми.

— Обърни се — рече той.

Аз изпълних желанието му, както винаги бях правил. Яред държеше оръжието пред себе си, легнало върху дланта му.

— Харесва ли ти?

Аз обходих с поглед кинжала и кимнах. Дръжката беше от кост, посивяла и загладена от годините. В края си беше удебелена и леко извита, за да не се изплъзва ръката при намушкване. Ефесът бе от почти черен метал с по-светли сребристи жилки в него и се сливаше плавно с острието. Самото то бе дълго около тридесет сантиметра, леко извито, дебело в основата около три сантиметра и стесняващо се към върха. Кинжалът, който остана на стойката, бе негов близнак.

Яред погали лезвието с пръст.