Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)
- Автор: Солженицын Александр Исаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)». Краткое содержание книги:
Добре, гласувайте, имате мнозинство. Но помнете: историята на литературата тепърва ще се интересува от нашето днешно заседание.
Матушкин: Имам въпрос към Солженицин. Как ще ни обясните удоволствието, с което ви печатат на Запад?
Солженицин: А вие как ще ми обясните защо толкова упорито отказват да ме печатат в родината ми?
Матушкин: Не, отговорете ми, аз зададох въпроса.
Солженицин: Безброй пъти съм отговарял. Аз имам повече въпроси и те са зададени още по-рано, нека Секретариатът отговори на моите.
Кожевников (спира Матушкин): Добре, недейте. Другари, аз не искам да се намесвам във вашето събрание и в решението ви, вие сте абсолютно независими. Но исках да възразя срещу (метални нотки в гласа) политическия резонанс, който Солженицин иска да ни натрапи. Ние го питаме едно, той отговаря друго. На негово разположение са всички вестници, за да отговори на действията от чужбина, а той не ги използва. Той не желае да отговори на враговете ни. Не желае да даде отпор на Запада и без да се позовава на Некрасов и Толстой, със свои думи да отговори на нашите врагове. Конгресът отхвърли писмото ви като ненужно, като идейно неправилно. В това писмо вие отричате ръководната роля на партията, а в това е нашата сила, в ръководната роля на партията! И аз мисля, че правилно се изказаха тук вашите бивши другари по перо. Не можем да се примиряваме! Трябва всички да вървим в крак, в спойка, стройно, всички заедно — ала не под страха от някакъв камшик, а водени от собственото си съзнание!
Франц Таурин: Сега с този въпрос ще трябва да се занимава Секретариатът на РСФСР. Вярно е, че най-важното не е рецензирането на ръкописи, не е воденето на литературни кръжоци. Най-важното е, че вие, др. Солженицин, не дадохте отпор на използването на името ви на Запад. Това може отчасти да се обясни и с несправедливостите, допуснати спрямо вас, с натрупаните оскърбления. Но понякога човек трябва да поставя съдбата на родината над собствената си съдба. Разберете, никой не иска да ви постави на колене. Това заседание е опит да ви помогнем да се разтоварите от всичко, което струпаха на гърба ви от Запад. От техните приказки излиза, че вие, с присъщия ви талант, заставате срещу родината си. Може би в тази борба се допускат и прекалявания, но аз съм запознат със стенограмата от заседанието на Секретариата. Секретарите, особено другарят Федин, простичко, като по-възрастни, са ви молили: отстъпете, дайте отпор на западната шумотевица. В това се крие двойна вреда: очернят ни като страна и ни отнемат талантливия писател. Всяко решение, което бъде взето днес, ще бъде обсъдено в Секретариата на СССР.
Левченко (става да прочете предварително отпечатания на машина проект за решение; чете):
„…Точка 2. Събранието намира, че поведението на Солженицин носи антиобществен характер, коренно противоречащ на целите и задачите на Съюза на писателите в СССР. За антиобществено поведение, противоречащо на целите и задачите на Съюза на писателите в СССР, за грубо нарушаване на основни положения от устава на СП в СССР да се изключи литераторът Солженицин от редовете на Съюза на писателите в СССР.
Молим Секретариатът да утвърди това решение.“
Маркин: Бих искал да знам мнението на нашия секретар др. Сафонов. Той информиран ли е, или не?
Баранов: Болен е. Събранието ни има необходимите правомощия.
Гласуват. За резолюцията гласуват петима, против — един (аз).
[13]
ОТВОРЕНО ПИСМО ДО СЕКРЕТАРИАТА НА СЪЮЗА НА ПИСАТЕЛИТЕ В РСФСР
Безсрамно потъпквайки собствения си устав, вие ме изключихте задочно, спешно, дори без да ме повикате с телеграма, дори без да ми дадете четирите часа, които са ми нужни, за да пристигна от Рязан и да присъствам. Откровено показахте, че решението е предхождало „обсъждането“. Дали сте се опасявали, че ще трябва да отделите и на мен десет минути? Принуден съм да ги заменя с това писмо.
Изтрийте си циферблата! — вашият часовник изостава с цял век. Дръпнете скъпите тежки завеси! — вие дори не подозирате, че навън вече се съмва. Това вече не е глухото, мрачно, безизходно време, когато по същия угоднически начин сте изключвали Ахматова. И дори не онова плахо, треперливо, когато изключвахте Пастернак. Не ви ли стига тоя позор? Да го сгъстите ли искате? Но наближава часът: всеки от вас ще се чуди как да изчегърта подписа си под днешната резолюция.