Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)

Солженицин: Съжалявам, че нашето съвещание не се стенографира, не се води подробен протокол. А между другото, то може да представлява интерес не само утре, но и дори след повече от седмица. Впрочем по време на заседанието на Секретариата на СП в РСФСР работеха три стенографки, но тъй като Секретариатът обяви моите бележки за тенденциозни, така и не можа или не посмя да представи стенограмата от онова заседание.

Преди всичко искам да сваля камъка от сърцето на другаря Матушкин. Василий Семьонич, нека ви напомня, че никога не сте ми давали никаква препоръка, вие, като тогавашен секретар на рязанската организация, ми донесохте само празни бланки за анкетите. В онзи период на прекомерни похвали Секретариатът на Съюза на РСФСР толкова бързаше да ме приеме, че не ме остави да събера препоръки, не изчака първичната рязанска организация да ме приеме, а направо ме прие и ми изпрати поздравителна телеграма.

Обвиненията, повдигнати срещу мен тук, се делят на две съвсем различни групи. Първата засяга рязанската организация на СП, втората — цялата ми литературна съдба. По повод на първата група ще кажа, че няма нито едно обосновано обвинение. Ето сега отсъства нашият секретар др. Сафонов. А аз съм го известявал за всяка своя обществена стъпка, за всяко свое писмо, до конгреса или до Секретариата още същия ден и винаги съм го молил да запознае с въпросните материали всички членове на рязанския СП, както и нашата литературна младеж. А той не ви ли ги е показвал? Поради собствено нежелание ли? Или защото присъстващият тук другар Кожевников му е забранил това? Аз не само не съм избягвал творческите контакти с рязанския СП, но и съм молил Сафонови съм настоявал моята повест „Ракова болница“, която бе обсъдена в московската писателска организация, непременно да бъде обсъдена и в рязанската, имам копие от това писмо. Но и „Ракова болница“ по някаква причина бе оставена в пълна тайна за членовете на рязанския СП. Освен това винаги съм изразявал готовност да говоря публично — но никога не са ми го позволявали, явно опасявайки се от нещо. Колкото до моето така наречено високомерие, никой от вас не може да си спомни такъв случай, нито пък фраза или израз на лицето ми, напротив, аз се чувствах сред всички вас изключително спокоен, като сред приятели. Че не съм присъствал винаги на преизборни събрания — това е вярно, но причината е, че повечето време не живея в Рязан, а край Москва, извън града. Веднага след отпечатването на „Иван Денисович“ усилено ме канеха да се преместя в Москва, но аз се страхувах, че там няма да мога да се съсредоточавам, и отказах. А когато няколко години по-късно помолих за разрешение да се преместя, ми бе отказано. Обръщал съм се към московската организация с молба да ме водят на отчет там, но нейният секретар В. Н. Илин отговори, че е невъзможно, че трябва да членувам в организацията на града, в който съм регистриран по паспорт, а не е важно къде живея в действителност. Поради това понякога ми беше трудно да идвам за предизборни събрания.