Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)
- Автор: Солженицын Александр Исаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)». Краткое содержание книги:
С. Х. Баранов (председателстващ, член на СП, Рязан): Регламентът ви изтече, десет минути.
Матушкин иска още време.
Солженицин: Да се даде на другаря, колкото той желае.
Времето се удължава.
Матушкин: Съюзът на писателите е абсолютно доброволна организация. Има хора, чиито творби се публикуват, но те не членуват в съюза. В устава на съюза ясно е казано: съюзът обединява съмишленици, които строят комунизма и отдават на това цялото си творчество, които следват социалистическия реализъм. А на Солженицин тогава мястото му не е в писателската организация, нека си твори отделно. Колкото и да ми е мъчно, трябва да ви кажа: нашите пътища с вас, Александър Исаевич, се разминават и ще трябва да се разделим.
Николай Родин (член на СП, гр. Касимов): Василий Семьонович го каза така, че нямам и какво да добавя. Ако вземем устава на съюза и сравним с него гражданската дейност на Александър Исаевич, ще видим големи разминавания. След Василий Семьонович нямам какво да добавя. Той не изпълняваше устава, не се съобразяваше с нашия съюз. Случва се да няма на кого да дадеш за рецензия ръкопис на начинаещ писател, а Солженицин не е рецензирал. Имам големи възражения срещу него.
Сергей Баранов: Това е много сериозен въпрос и управата на Съюза на писателите го повдига своевременно. Ние в съюза трябва взаимно добре да познаваме душите си и да си помагаме. Но какво ще стане, ако се разбягаме всеки в кътчето си, кой тогава ще възпитава младежта? Кой ще ръководи литературните кръжоци, каквито имаме много в производството и в учебните заведения? Правилно засегна Василий Семьонич въпроса за А. И. Не познаваме творчеството му, неговото творчество не го познаваме. Отначало се вдигна голяма шумотевица около неговите произведения. Лично аз винаги съм виждал в „Иван Денисович“ само черните краски. Или „Къщата на Матрьона“ — че къде е виждал той такава самотна жена с хлебарки и котка, че и никой да не й помага — къде може да се намери такава Матрьона? Аз все пак се надявах, че Александър Исаевич ще напише произведения, необходими на народа. Но къде печата той работите си, какво се разказва в тях? Ние не знаем. Трябва да повишим мнението за себе си и един за друг. Солженицин се е откъснал от организацията и очевидно ще бъдем принудени да се разделим с него.
Солженицин иска разрешение да зададе един общ въпрос на изказващите се другари, председателстващият отказва.
Евгений Маркин (член на СП, Рязан): На мен ми е най-трудно да говоря, по-трудно, отколкото на всички. Ако погледнем истината в очите, става дума за членуването на Александър Исаевич в нашата организация. Аз още не бях член на съюза, когато сте го приемали. Аз съм в потиснато състояние и ето защо: невиждано люшкане на махалото от една амплитуда към друга. Аз работех като сътрудник на „Литература и жизнь“ по времето, когато на Солженицин му се раздаваха нечувани похвали. Оттогава обратното: за никого не съм чувал такива остри мнения като за Солженицин. Такива крайности после се отразяват върху съвестта на хората, които вземат решение. Да си спомним как оплюваха Есенин, а после започнаха да го превъзнасят, а на някои сега пак им се иска да го смачкат. Нека си спомним резките съждения след 1946 година. Сега на мен ми е най-трудно от всички да си създам мнение. Ако сега изключат Солженицин, после го приемат, после пак го изключат и пак го приемат — аз не искам да участвам в това. Къде тогава ще си намерят втори апендикс онези, които се измъкнаха от обсъждането днес? А в нашата организация има големи язви: на членовете на съюза не се дават апартаменти. Две години нашата рязанска писателска организация се командваше от мошеника Иван Абрамов, който даже не беше член на съюза, той ни лепеше политически етикети. А с Анатолий Кузнецов учихме заедно в Литературния институт, интуицията не ни мами, ние не го обичахме, защото е лицемер. Според мен членовете на устава могат да се тълкуват двояко, това е нож с две остриета. Е, разбира се, иска ми се да попитам Александър Исаевич защо не вземаше участие в обществения живот. Защо по повод на шума, който вдигна около името му чуждестранната преса, не даде изявление в нашия печат, не ни разказа за това? Защо Александър Исаевич не се постара правилно да разясни и популяризира позициите си? Не съм чел новите му произведения. Моето мнение за членуването ни А. И. в Съюза на писателите е: той не е бил член на рязанскати писателска организация. Напълно съм съгласен с мнозинството от писателската организация.