Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Информирайте ни — рече Кларк.
— Правителството е много объркано. Гото упражнява контрол, ала не споделя информацията с много хора. Коалицията му е все още хилава. Кога пък е много уважаван, твърде много, за да бъде арестуван открито. — „Така мисля“ — не добави Шеренко. Онова, което можеше да се твърди с увереност преди две седмици, сега бе далеч по-несигурно.
Американците всъщност виждаха логика. Кларк помисли малко, преди да заговори:
— Най-добре ще е да разклатите клона, Борис Илич. И вие, и ние се нуждаем от този човек.
— Изложихте ли го на риск? — поинтересува се руснакът.
— Не, ни най-малко. Казахме му да се държи както обикновено… А и той мисли, че сме руснаци. Единствените ми указания бяха да го проверя, но да се опитваме да управляваме такъв човек е прекалено опасно. Би могъл всеки момент да се окаже голям патриот и да ни разкара. Такива хора просто ги оставяш сами да направят най-правилното.
Шеренко пак си помисли, че досието на този човек в московския център е вярно. Кларк притежаваше всички нужни инстинкти за шпионска дейност. Той кимна и зачака Кларк да продължи.
— Ако контролирате Службата за обществена безопасност, трябва да разберем веднага дали той е при тях.
— И ако е при тях?
— Тогава ще трябва да решите дали можете да го измъкнете. Тази част от операцията е ваша. Не мога да ви свърша тази работа. Ако обаче го е пипнал някой друг, може би можем да направим нещо.
— Трябва да говоря с Москва.
— Досетихме се. Само не забравяйте, че Кога е най-добрата ни възможност за политическо разрешение на цялата каша. След това уведомете Вашингтон.
— Ще бъде направено — обеща Шеренко. — Трябва да попитам нещо… за двата самолета, които се разбиха снощи.
Кларк и Чавес вече се бяха упътили към вратата. Отговори му по-младият, без да се обръща:
— Ужасна злополука, нали?
— Вие сте луд — заяви Могатару Кога.
— Аз съм патриот — отвърна му Райзо Ямата. — Ще дам на родината ни истинска независимост. Ще направя Япония отново велика държава.
Погледите на двамата мъже, които седяха в двата противоположни края на масата в мансардния апартамент на Ямата, се срещнаха. Охраната стоеше пред вратата. Тези думи можеха да се кажат само на четири очи.
— Вие се отказахте от най-важния ни съюзник и търговски партньор. Водите ни към икономическа разруха. Убихте хора. Подкупихте за беззаконията си правителството и войската ни.
Ямата кимна така, сякаш потвърждаваше, че е придобил някакъв имот.
— Хай, направих всичко това и не ми беше трудно. Кажете ми, Кога, много трудно ли е да накараш един политик да свърши каквото и да било?
— Ами приятелите ви? Мацуда и останалите?
— Всеки има нужда от напътстване от време на време. — „Почти всеки“ — каза си само мислено Ямата. — Когато всичко свърши, ще имаме напълно интегрирана икономика, двама стабилни и могъщи съюзници и с течение на времето търговията ни ще се възобнови, понеже останалата част от света се нуждае от нас. — Сляп ли бе този политик? Не разбираше ли?
— Наистина ли познавате толкова зле Америка? Сегашните ни трудности възникнаха, защото едно-единствено семейство изгоря живо. Те не са като нас. Те мислят различно. Религията им е различна. Културата им е изпълнена с насилие повече от всяка друга и при все това те боготворят правосъдието. Почитат печеленето на пари, но корените им са в идеалите. Не можете ли да го проумеете? Те няма да търпят това, което направихте! — Кога направи пауза. — А и планът ви за Русия… Сериозно ли мислите, че…
— След като Китай ни помага? — Ямата се усмихна. — С тях можем да се справим с Русия.
— А дали Китай ще остане наш съюзник? — настоя Кога. — Убихме двадесет милиона китайци във Втората световна война и политическото им ръководство не го е забравило.
— Нужни сме им и те го знаят. А заедно…
— Ямата-сан — прекъсна го тихо и учтиво Кога, тъй като обноските бяха в природата му, — вие не разбирате политиката така добре, както бизнеса. Това ще ви провали.
— А вас ще ви провали предателството — отговори му по същия начин Ямата. — Зная, че имате контакти с американците.
— Грешите. Не съм говорил с американски гражданин от седмици. — Един възмутен отговор не би имал силата на прозаичния.
— Е, така или иначе ще ми гостувате тук за известно време. Ще видим доколко съм невеж в политиката. До две години аз ще съм министър-председател, Кога-сан. След две години ние ще бъдем суперсила. — Ямата стана. Апартаментът му обхващаше целия последен етаж на четиридесететажната сграда и божествената гледка му доставяше удоволствие. Индустриалецът се приближи до панорамните прозорци и заоглежда града, който скоро щеше да е неговата столица. Колко жалко, че Кога не разбираше как са устроени нещата в действителност. Засега обаче трябваше да отлети пак за Сайпан, за да започне политическия си възход. Той се обърна. — Ще видите. Временно сте мой гост. Дръжте се както подобава, и с вас ще се отнасят добре. Опитате ли се да избягате, трупът ви ще бъде намерен на парчета някъде по железопътните релси заедно с бележка, в която се извинявате за политическите си неуспехи.