Задочни репортажи за България
- Автор: Марков Георги
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Задочни репортажи за България». Краткое содержание книги:
„Чудя ти се как посмя да го убеждаваш, че опашката и подписът не си приличат, когато и за слепия е ясно!“
Няколко дни след това научихме, че Радой и Димовски са били уволнени от работа и е била наложена забрана върху отпечатването на каквото и да е от тях.
Очаквах, че ще последват много по-тежки наказания, включително лагер или затвор. Но и този път, изглежда, по-умни хора бяха повлияли на Живков или пък сам той беше почувствал, че ще затъне дълбоко, ако дръзнеше да накаже жестоко най-популярната личност в България — Радой Ралин.
ЗАПИСАНО МИМОХОДОМ
Между малкото вещи, които взех със себе си, когато напуснах България, бяха и няколко стари авторски бележници. В тях със забележително непостоянство записвах всевъзможни впечатления, често пъти сами за себе си, т.е. без някакво бъдещо литературно предназначение. Това бяха по-скоро делнични упражнения по улавяне на даден обект и възпроизвеждането му върху хартия. Целта беше да се опишат нещата колкото се може по-близо до това, което те бяха, без да бъдат изкривявани от предварителна авторска идея за тях или от някакъв характерен за времето идейно-философски мироглед с търговска стойност. Прелиствайки сега тези бележници, почувствах, че върху някои страници са се оформили отделни миниатюри, които може би са доста огледално отражение на цяла действителност и нейни типични прояви. Повечето от тези миниатюри съдържат елемент на парадоксалност, защото една от най-забележителните черти на днешния живот в България е именно неговата парадоксалност. Като се надявам, че слушателите биха се интересували да чуят някои от тези записани мимоходом впечатления, аз подбрах кратка поредица за няколко последователни предавания. Да започнем с:
ДА НЕ ТИ ПАДНЕ БАЛКОН ВЪРХУ ГЛАВАТА
Човекът дойде в радиото по чисто партийна линия. С други думи, ако нямаше комунистическа партия и той не беше неин активист, никога нямаше да работи в радиото. И през ум не би му минало. Той дори съзнаваше това и от време на време казваше:
„Аз съм ПРАТЕН тук! Мен са ме ПРАТИЛИ тук!“
Очевидно той гледаше на факта, че е бил ПРАТЕН тук, не като на обяснение за липсваща квалификация, а като на специално поръчение, възложено нему от силите, които движат историята, с други думи, той беше ПРАТЕНИК на партията.
Дойде от армията, където беше майор, също по партийна линия. Никога не се разбра защо не беше останал да продължи кариерата си във военното поделение. Неговото назначаване беше мотивирано като „идейно-политическо укрепване на колектива на радиото“. А сам той веднъж обясни, че армията и радиото били еднакво важни за партията.
„Майорът“, както мнозина за удобство го наричаха, беше около 40-годишен, среден на ръст, с измършавяло кокалесто тяло, в което май нямаше нищо войнишко. Той ходеше леко изгърбен, с ръце, пъхнати в джобовете на сакото, сякаш винаги му беше студено. Но при втори поглед се виждаше, че това пъхване на ръцете в джобовете на сакото беше твърде определен израз на осъзната власт. Той можеше да разговаря цял час с някого, без да си извади ръцете от заплашително издутите джобове — горе-долу като в кадър от стар гангстерски филм, когато настъпва часът на разплатата.
Лицето на майора явно живееше в постоянен конфликт, който се водеше между природните черти на доста типичен ямболски селянин и представата на партийния активист за себе си. Твърде често то беше сковано в почти детински израз на мистериозна важност. Човек имаше чувството, че майорът беше постоянен притежател на съдбоносни тайни. Може би затова той никога не завършваше изреченията си. Те увисваха във внезапно многоточие и предоставяха на нашата интелигентност да отгатнем неказаното. Докато ние се смущавахме (поне в началото) от този начин на разговаряне, той го смяташе за естествен.
„Ние трябва да разгледаме този въпрос, защото…“ — казваше майорът. Или: „В това предаване има нещо, което…“
Гласът му напълно съответстваше на цялото му мистериозно поведение — дрезгав, често пъти неразбираем.
Обяснимо майорът влезе в състава на партийното бюро и стана шеф на редакцията. И няколко дни по-късно той изпратил до ръководството куп предложения за зачеркване от програмите почти на всичко, което нямало „идейна яснота“. Онези, които бяха видели предложенията му, твърдяха, че само фанатик можеше да третира националната радиостанция като войнишка радиоточка. Рецептата беше горе-долу 50 процента партийна просвета и 50 процента масови и народни песни. Майорът беше върл противник на естрадната музика, която била: „Опит на буржоазните сили да ни тласнат в блатото на вонящия сантиментализъм, където…“