По заповед на президента
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Първата реакция на Ранения беше да хване ръчичката на Кейти Райън и в същото време да насочи оръжието, но автоматът „Калашников“ тежеше много повече от пистолета на Пат О’Дей. Инспекторът го искаше жив, но нямаше право да рискува и дръпна спусъка, после още веднъж.
Патрик О’Дей се втурна към него, изби с ритник автомата от ръцете му, а после грабна оръжието и от втория терорист. Огледа ги — едва сега, след толкова години работа в полицията убиваше човек, и то не един. Беше безкрайно изненадан, че всичко стана така бързо. За миг коленете му се подкосиха, но той само стисна зъби, коленичи до Кейти Райън и попита:
— Добре ли си, миличко?
Тя не отговори. Само стисна ръката му и захлипа, но по нея нямаше следи от кръв.
— Хайде — нежно добави той, грабна я на ръце, после се наведе, за да вземе и Меган, и пое към вратата.
— Вътре стрелят! — задъхано изрече гласът от високоговорителя, монтиран на пулта, и Райън усети как кръвта му изстива.
— Звучи като изстрел от пистолет. Не бяха ли с автомати? — попита друг глас по същия канал.
— Господи, вижте!
— Кой е този?
— Излизат! — изкрещя някакъв глас. — Излизат!
— Спрете огъня! — заповяда агент Прайс по мегафона.
— Господи! — промълви смаяният Джефърс, надигна се и хукна към вратата.
— Вътре има двама мъртви, госпожа Дагет също — уморено каза Пат О’Дей. — Но вече всичко е разчистено, Норм. Всичко…
— Дай ми я…
— Не! — изписка Кейти Райън.
Пак вдигна поглед и видя пред вратата локвите кръв около телата на тримата агенти. Тялото на Дон Ръсел бе разкъсано, до него се търкаляше празен пълнител, а по-нататък се виждаха труповете на четиримата нападатели. Двама бяха с окървавени черепи. Коленете му отново се подкосиха и той пусна децата на земята и се облегна на бронята на най-близкия автомобил. Към него се приближи някаква жена в униформа на агент от Специалната служба. Пат й даде пистолета си, без да дори да я погледне.
— Ранен ли си? — Той се сепна и чак сега осъзна, че пред него е Андреа Прайс. Тя вече викаше в микрофона: — ПЯСЪЧНИК е спасена!
Отнякъде се появи Джефърс. Пат О’Дей гледаше останалите деца, които плахо излизаха от сградата. Към тях веднага се втурнаха хора.
— Вземи — рече чернокожият агент и му подаде носната си кърпа.
— Благодаря, Норм. — О’Дей избърса сълзите си и се изправи. — Съжалявам, че се разкиснах, момчета.
— Няма нищо, Пат. Нали успя да…
— По-добре щеше да е, ако бях успял да заловя жив онзи, последния, но не успях… не можех да му оставя шанса да натисне спусъка. — Вече можеше да се държи на краката си, без да изпуска ръката на Меган. — Ох, по дяволите…
— Според мен трябва да изчезваш — отбеляза Андреа. — Не ни трябват журналисти.
— Никога не съм мислил, че ще преживея такъв кошмар, Андреа — въздъхна Пат. — Децата и… Никой не го очакваше, нали?
— Ти се справи чудесно, Пат.
— Чакай малко. — Инспекторът избърса лицето си, пое дълбоко дъх и се огледа. Господи, каква кървава сцена! Три трупа само от тази страна на площадката — сигурно дело на Джефърс.
Но му оставаше още едно неписано задължение. Във всяка от колите, взети под наем от терористите, имаше по един труп, всичките поразени в главите. Един с няколко рани по тялото. А този, четвъртият — може би го бе застреляла някоя от агентките. Знаеше, че при балистичната експертиза ще уточнят тези подробности. О’Дей бавно пристъпи към трупа на специален агент Доналд Ръсел. Всичко бе достатъчно красноречиво. Открили са огън още преди да слязат от колите, без никакво предупреждение, но той ги е изпреварил, може би само с част от секундата, изправен сам пред шестима нападатели. И е успял да повали трима от тях! Инспектор Патрик О’Дей коленичи пред трупа му. Измъкна оръжието от вече изстиналата ръка на Дон Ръсел и го подаде на Андреа Прайс, а после стисна тази студена ръка и прошепна:
— Исках да се срещнем на стрелбището, шампионе.
43.
ОТСТЪПЛЕНИЕ
О’Дей пресече улицата и влезе в къщата, в която дежуреше Норм Джефърс. Собственичката, възрастна жена, вече се бе съвзела и дори бе направила кафе. Касетофонът бе включен и инспекторът от ФБР разказа какво се бе случило. Трябваше да го разпитат подробно, за да проверят и съпоставят всички факти.
Никой не подозираше, че Киноартиста се бе смесил с тълпата родители, ученици и учители от близкия колеж и многобройни любопитни граждани. Киноартиста вече бе видял достатъчно и се запъти към колата си, паркирана наблизо. Завъртя стартера и пое на север по магистралата.
— Слушай, аз наистина му дадох възможност, казах му да хвърли оръжието — каза О’Дей. — Извиках му толкова силно, че не мога да повярвам, че отвън не сте чули нищо, Прайс. Но той вдигна автомата, а аз не можех да рискувам, нали? — Ръцете му вече не трепереха.